Отнеха детето на самотна майка от родопското селце Речани. Причината е абсурдна – майката нямала лека кола?! Социалните оправдали действието си с факта, че ако новороденото се разболеелело, тя нямало как да го закара в болницата в Смолян.

Това споделя с болка и сълзи на очи 26-годишната Симона Алексова пред репортери на „Монитор“. От средата на декември младата майка не е виждала момченцето си и не спира да плаче и страда по него.

Възмутени съселяни на Симона смятат, че детето било отнето, тъй като „ е бяло, здраво и красиво“. „Виждат, че е самотна майка и няма отникъде защита", казват още те.

Симона получила заплаха от социалните, че ще бъде освидетелствана за психично болна.

"Много съм си адекватна даже. Нямам никакви психически заболявания", казва Симона. Според нея това се случва, тъй като реагирала емоционално и избухнала в плач, когато не видяла малкия Александър в кувьоза в родилното, където лежал в продължение на няколко дни.

Младата жена живее заедно с майка си Ана Хаджийска, баба си и двамата си братя в двуетажна стара къща в село Речани, което се намира на половин километър от село Арда в община Смолян, близо до границата ни с Гърция.

Семейството е чакало с огромна радост и нетърпение появата на новото човече, разказват Симона и майка ѝ Ана пред изданието. Живеят в голяма двуетажна къща, но обитават само една стая, тъй като останалите се нуждаели от цялостен ремонт.

"Три деца съм отгледала в тази стая. Три! Ако бебето ни бъде върнато, Симона ще остане сама в стаята с бебето, защото ние имаме на втория етаж две други стаи. Предложихме да ѝ наемем къща в село Арда", разказва бабата Ана.

Тяхната част от двуетажната къща, която е захранена с ток и вода, действително е стара, а стаята на първото ниво е с нисък таван. Въпреки това жилището е чисто, уютно и топло. Подовете са настлани с черги, по които няма мръсотии. Гостите се събуват на вратата, а стълбището към втория етаж е вътрешно. Вътрешни са старите баня и тоалетна. В малкото антре хората са си сложили хладилник и автоматична пералня. Старият им бойлер на дърва се е развалил и нямали топла вода. Това пък бил другият аргумент на социалните. Бабата Ана обаче уверява, че до дни ще купи бойлер на ток, за да има постоянна топла вода у тях.

За бебето са се подготвили отдавна – купено е всичко, което му е нужно – от кошче за спане, до леген за къпане, дрешки, памперси, столче за кола, количка, масичка за повиване. Ана и дъщеря ѝ Симона нямат постоянни доходи. Хващат се от време на време да чистят къщи и малки хотели, но твърдят, че живеят скромно и се справят и с малкото, което имат.

Александър е роден на 11 декември в Смолянската болница. По време на бременността си Симона е посещавала АГ консултации. Детето било чакано и желано, въпреки че тя е самотна майка. Бащата е обещал, след ДНК тест, да припознае момченцето и да поеме отговорността си за него. Това обаче така и не се случва, тъй като Александър е отнет дни след раждането си от социалните. Самото раждането е било преждевременно и се е наложило секцио по медицински показатели. Затова се и наложило новороденото да бъде поставено в кувьоз за няколко дни.

За да вижда бебето си, Симона ходила всеки ден в разрешеното за свиждане време – между 16 и 17 часа.. След изписването си останала в болницата, за да бъде близо до кувьоза и бебето. И тя, и майка ѝ Ана са категорични, че не са подписвали документи, че се отказват от бебето.

"Не сме се отказали от Александър. Искаме да ни го върнат веднага, а не след 6 месеца или след година", казва бабата Ана. Тя е категорична, че дъщеря ѝ Симона няма психични отклонения и че подобни твърдения от страна на социалните служби са пълен абсурд и грозна лъжа.

Симона има завършен 12-и клас и дори е имала абитуриентски бал. Дипломата ѝ обаче за средно образование липсва, тъй като не се е явила на матурите, споделя още бабата на отнетото бебе.

"Мен ме изкараха, че съм алкохоличка, че правя скандали постоянно в селото. Също ни изкараха, че не сме имали социални контакти. Как така хем правя скандали, пък сме социално изолирани?", се възмущава още бабата Ана.

За Коледа и Нова година им било казано да не ходят да притесняват бебето и приемното семейство, защото са празници. В първите дни на януари Симона се разболяла от вирус с висока температура, но веднага щом оздравее, иска да отиде да види своя първороден син, за да не я обвинят, че не се интересува от бебето си.

Ето и отговорa на "Закрила на детето": Лекарите от болницата подали сигнал до социалните

На 17.12.2018 г. в отдел "Закрила на детето" (ОЗД) при Дирекция социално подпомагане (ДСП) – Смолян е постъпил устен сигнал от ННО при МБАЛ - Братан Шукеров, касаещ новородено дете А.А. Повод за подаване на сигнала е, че медицинският персонал в отделението е установил, че при майката на детето се наблюдава интелектуален дефицит – отговаря мудно и неточно на задаваните въпроси. Вследствие персоналът изразил притеснение относно възможността тя да се справи адекватно с отглеждането на новороденото.

Незабавно на 17.12.2018 г. майката е посетена в болничното заведение от социален работник от отдел "Закрила на детето" към ДСП - Смолян. От проведения с нея разговор е установено, че не разпознава потребностите на новороденото.

При извършеното посещение в дома на майката е установено, че липсват елементарни жилищни условия за отглеждане на детето. Майката и нейните близки - двамата ѝ братя и майка ѝ, нямат постоянни доходи. Семейството се издържа единствено с пенсията на бабата на новороденото. Тази информация се потвърждава и от кмета на с. Арда, според когото семейството няма постоянни доходи и изградени трудови навици.

Предвид гореизложените факти и обстоятелства е предприета спешна мярка за закрила на новороденото. Майката подробно е информирана за съдържанието на Заповедта за закрила на детето ѝ, както и за това, че заповедта има временен характер и може да бъде обжалвана пред РДСП - гр. Смолян. Майката е консултирана и за възможностите за ползване на социална услуга в общността, както и за подкрепа чрез предприемане на мерки по Закона за закрила на детето. Семейството и майката са консултирани и запознати с възможностите за социално подпомагане на всички нормативни основания.

Към момента семейството е подпомагано от ДСП-Смолян на различни правови основания. През 2018 г. е отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г. в размер на 374.15 лв. и еднократна финансова подкрепа в размер на 100 лв. Майката на новороденото е подпомогната с еднократна помощ при бременност по чл. 5 от ЗСПД в размер от 150 лв. Подпомагана е и с месечна помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 49.50 лв. и еднократна финансова подкрепа в размер на 100 лв.

Освен изброените по-горе обстоятелства в подкрепа на предприетата мярка за закрила са и следните факти: новороденото е на възраст, която обуславя по-малко контакти, с цел да се предпази от сезонни вирусни инфекции. В епикризата на детето е отразено, че е със забавена послеродова адаптация и е удачно в първите дни след изписването му то да бъде ограничавано от контакти, за да бъде предпазено вируси и зарази. Според епикризата е необходимо активно проследяване на нервно-психичното развитие и функциите на останалите органи и системи на детето.

Отдалечеността на населеното място от най-близката болница и ненавреме потърсена медицинска помощ, поради липса на превоз, също крие риск за новороденото. От извършеното проучване се установява, че отглеждането на детето на този етап в биологичното му семейство крие съществени рискове за неговия живот и здраве. Семейната среда е рискова, майката сама не може да се справя с отглеждането на детето, а същевременно не е установено тя да може да получава качествена и адекватна подкрепа от страна на членовете на разширеното семейство. В ОЗД-Смолян, бабата е запозната със здравословното състояние на новороденото, изискванията за неговото отглеждане като й е предоставено и копие от епикризата.

На 04.01.2019 г. е проведен телефонен разговор с бабата на детето. Същата е поканена заедно с майката на 07.12.2019 г. за среща в ОЗД/ДСП - Смолян, на която да се договорят контакти с детето. До настоящия момент те не са посетили ОЗД. До този момент майката и бабата не са изразили желание пред социалните работници за осъществяване на среща с детето. Работата с детето и майката ще продължи с цел реинтеграция на детето в биологичното семейство. В действията си социалните работници са ръководени единствено от най-добрия негов интерес.

По казуса обаче възникват редица въпроси, като например: Защо като причина за действитето си социалните първо посочват факта, че майката не разполагала с личен автомобил? Едва след това се появява някакво недоказано становище, че била психично болна? Къде е истината и каква е тя, силно се надяваме скоро да разберем...