Често срещано е да се страхуваме вътрешно и никак да не се чувстваме комфортно в присъствието на различни от нас хора. Но независимо дали „различните“ са деца или възрастни, независимо дали са роми или хора със специални образователни потребности – трябва много да внимаваме как изразяваме своите страхове, особено когато заемаме обществена позиция.

А има ли по-отговорна обществена позиция от тази на един директор на училище?

От вчера благоевградското 9-то основно училище разпространява призив към родителите на първокласници от ж.к. „Ален мак“ и село Изгрев в района. Обръщението е от директорката г-жа Василка Величкова и е отправено от страницата на училището във Facebook. Тя призовава родителите да запишат децата си в първи клас.

Всичко щеше да е чудесно, ако в съобщението не пишеше: „Не записваме деца от ромския етнос“:

За да не бъде все пак сметната за лош човек или такъв, който е склонен да дискриминира, директорката е добавила щедро: „Деца със СОП (специални образователни потребности) се приемат с предимство“.

Много е интересно как би реагирало ръководството обаче, ако родител на ромско дете със специални образователни потребности поиска да запише отрочето си в училището. Дали ще го „пуснат“, защото деца със СОП са с предимство, или ще го „отрежат“, защото е „ромче“?

Не ни е трудно да се досетим, че ще е второто – детето може и да е със СОП, но е от ромски произход. Разсъжденията вероятно се движат в подобен ред: „Не стига че е циганче, а е и инвалид!“

Разбира се, манипулативно е да гадаем как би постъпила директорката г-жа Величкова при такава хипотетична ситуация. Вместо това е по-добре да тълкуваме нейните думи и действия.

За първи клас в училището има обявени места за между 12 и 14 дечица, като вече са записани две ромски деца. С това, според директорката, „квотите“ за малцинства (квоти, които явно са измислени по някакъв собствен субективен критерии) – са запълнени.

Логиката на г-жа Величкова е често срещано расистко съждение: щом „циганите са малцинство“, то те трябва да са представени като малцинство с минимален процент присъствие в обществените институции. Независимо, че в много райони на страната децата от ромски произход са доминиращ брой.

„Всяко дете има право на образование, но малцинството трябва да бъде малцинство, а не мнозинство във всяко българско училище! Ние сме избрали правилната политика и до 2-3 години 9 ОУ ще бъде пример за десегрегирано училище в национален и европейски мащаб!“, декларира директорката отново във Facebook.

Чудесна амбиция, г-жа Величкова, но училището щеше да бъде пример за десегрегирано място на обучение, ако нямаше директор-расист начело. Ако действително темата за „малцинствата“ не се повдигаше, защото това не е проблем. Ако нямаше страх, че „малцинството ще стане мнозинство“.

Защото „малцинство“ не означава само по-малък брой, както го тълкуват местните училищни ръководители, а означава и потенциални жертви на дискриминация. Но директорката явно не се интересува от този факт.

Гордата българска директорка не се притеснява и от това, че свободно се уповава на член 3, от Закона за училищното и предучилищното образование, но тълкувайки го напълно превратно.

Законът защитава „равния достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик“, както и „равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование“.

Но на своя глава да забраняваш достъпа на етнос до образование е точно обратното.

Някои родители наричат решението на директорката „справедливо“ и пишат, че се „гордеят“ с нея. Но в амбициите на г-жа Величкова всъщност няма нищо справедливо, нито има повод за гордост. Нима да спреш шансовете на някой за достъп до образование е нещо справедливо и гордо?

Вместо да гони „ромите“, може би би било по-справедливо и по-гордо ръководството на училището да се опита да приобщи към високия стандарт на образование, за който претендира, и децата от квартала, които нямат честта да са се родили в семейство на „средни българи“.

И да убеди онези от родителите, които имат предразсъдъци „децата им да учат в един клас с роми“, че училището има достатъчно сила да се справи с учениците, които не идват на училище, не пишат домашни, нямат учебници, не спазват дисциплината и не учат.

Вместо да се бои от „гангстерски проявления“ в следствие на скупчването на много ромчета в един клас, училището би трябвало да поощрява индивидуалните умения на децата, а не тяхното оцеляване в група.

Говорим за първи клас! Децата на 6-7 години са много възприемчиви. Вместо да срещат отрицание още при записването си в училище, те биха могли да получат шанс да излязат от гетото и да се приобщят към света. Това всъщност се нарича „десегрегация“. Но „напредничавият план“ на ръководството приключва със затваряне на вратите за тези деца.

Истината дори е още по-тъжна: всъщност деленето на расов признак е доста по-лесно, отколкото това да намериш достатъчно мотивирани и умни учители, които да не разрешават разюздано поведение в час.

А това, което директорката знае, но премълчава е, че ако повереното й училище умееше да налага наистина високи критерии и правила за всичките ученици без изключение - нямаше да има никакво значение от кой етнос са децата.

Завършвам с един коментар от форумите под новината за изказването на директорката. Този анекдот показва целия парадокс в отношението към ромите у нас:

„Българите: „Ромите са мързеливи и не искат да учат, дори не завършват средно образование...

Също българите при подобна новина: „Браво на директорката, никакви роми в училищата!“

Логика... “