Пари за нови градини има, не могат да се разберат кой да ги вземе! Ремонтират училищата на 14-ти септември... как да не я обичаш? България!

14 септември 2021 | 16:34
678
1
Инстаграм, Unsplash, Pixabay
1

Пандемия. Онлайн обучение. Светът ни се промени със скоростта на светлината. Свикнахме да виждаме хората през екрана. И се случи това, от което винаги сме бягали като дявол от тамян - децата ни да прекарват почти цялото си време пред екрана на мониторите. Дори физическото възпитание се случваше онлайн. Да беше го измислил някой фантаст, нямаше да се получи толкова странно и невероятно, колкото сега - такова, каквото ни го сервира животът.

И сега, ден преди официалния старт на новата учебна година, страхът, че отново ще се затворим у дома, е жив. Особено в сърцата на учениците.

Този път обаче, освен пандемията, вина имат и неприключилите навреме ремонти. Опасността от онлайн старт витае около някои училища в София, включително и около Френската гимназия.

Родители изразиха своето недоволство, тъй като част от класовете ще учат в дистанционна форма. Да, кметът Йорданка Фандъкова заяви, че това няма да бъде така, както и че ще бъде осигурена допълнителна сграда, където всички класове да учат в присъствена форма. "Ако всички ученици учат присъствено през тази учебна година, ще бъдем удовлетворени. Основните ни притеснения са във връзка с това, че няма епидемиологична обстановка сега, която да налага дистанционно обучение. Ремонти има винаги. Не разбираме как това стана основание децата да не учат присъствено", сподели Мария Кръжова в ефира на "България сутрин".

"При Френската гимназия вървят две дейности - изгражда се изцяло нова сграда с физкултурен салон. На съществуващата сграда се извършват мерки за енергийна ефективност. Ремонтът е близък до основен, така че няма как да бъде извършен само в летните месеци. Направена е организация, при която се работи само на първия етаж. Дейностите ще продължат около един месец. Останалите дейности ще бъдат извършени напролет", обясни заместник-кметът по строителството инженер Ангел Джорков пред Bulgaria ON AIR. Той коментира, че засега няма да има санкции към изпълнителната фирма, тъй като строителството на новата сграда е в срок. А срокът е до лятото на следващата година.

758 общински и държавни училища ще посрещнат учениците си на 15 септември в основно или частично ремонтирани сгради. В други 170 училища ремонтите ще продължат и след началото на учебната година.

Но дори децата от френската гимназия да седнат на чиновете, факт е, че училищата у нас са на светлинни години от това, което представлява едно съвременно европейско училище. Говорим за среда, лишена от елементарни санитарни удобства, приветливост, уют.

Преди известно време родители стартираха проект за обновяване на тоалетните. Изцяло - не само чрез промяна на плочки и санитария, а на архитектурно ниво.

Често да ви кажа, сигурно в европейските затвори има по-хубави тоалетни от нашите училищни. И не, не е проблемът в парите. А в това кой ще ги усвои. Пари има. Отпуснати. И проекти ще се направят. Ама при нас винаги стои на преден план не ползата за обществото и в частност за децата ни, а в това коя фирма ще успее да грабне поредната поръчка. За милиони. Лошо няма. Да работят фирмите. Но качествено и в срок. Нали?

Четох наскоро, че двете смени в училище били въведени временно, докато се построят достатъчно нови сгради. Само че нали знаете - всичко временно е постоянно. Вместо да учат 300 деца в едно училище, те са 1500. Набутани в стаичките по 30-35 в един клас. В големите градове. Виж, в малките, училища има - деца няма. И това също е огромен проблем. Ако се осигурят нормални условия за живот в малките населени места, те ще живнат и хората няма да се врат в големите мегаполиси. Да, ама не.

Та това е. Искаме децата ни да учат. Искаме да останат в България. Но не правим нищо, за да ги задържим тук. Защото дори на нас понякога не ни се стои. Едни от най-честите фрази, с които те растат е, че "се краде", че на "ремонта ремонт правим", че има "обръч от фирми"... Това не е перспектива, нали? Нито обещание за светло бъдеще.

А изгубени в превода на фирмени сметки и некадърното управление, загубихме и чара от емоцията на първия учебен ден. Онзи момент, в който ти трепва сърцето и чакаш да чуеш училищния звънец. Звънец, който би трябвало да е символ на хубави моменти, прекарани с онези като теб - в класната стая, заобиколен от добри преподаватели, които освен на наука те учат и  на нещата от живота.

Никога няма да забравя моята класна ръководителка в математическата във Варна - изпълнена с любов към нас. Научи ни не само на алгебра и геометрия, но и на куп полезни неща, които и до днес ми служат в реалния живот. Човешки. Много ми се иска и синът ми да има такива учители. Истински будители. Открили призванието си. А не работещи нещо само, защото "няма какво друго". Той е на шест и снощи си напълни раницата с буквар, учебни тетрадки и моливи - готов за училище! Ентусиазмът му ме накара да се почувствам истински щастлива и горда. И се надявам прословутата ни система и учителите да не убият ентусиазма му. Надявам се.

Така, както се надявам тази година децата да имат късмет да бъдат повече време в своите класни стаи. А общинските власти да намерят вдъхновение да направят средата достатъчно здравословна и приятна, както и начин да привлекат повече и по-млади хора да припознаят професията на учителя като свое призвание. Имало е време, в което даскалът е бил толкова важен, колкото и кметът... Имаме нужда от уважение. И от надежда за бъдещето.

За да вървим напред. Възродени. А не обезлюдени. И необразовани. Потънали в тъмнината на ежедневната злоба, завист и некадърност.
 

Още по темата

Коментари

1 фен(бивш)
  14 септември 2021 | 20:59 отговор
 

Щом нема коментари,всичко е ясно.

 

Добави Коментар

Най-четени