Този ноември се отбелязват 28 години от падането на Берлинската стена. Първото „разчупване на леда“, сковал половин Европа през годините на Студента война, започва на 9 ноември, когато източногерманските власти съобщават, че жителите на ГДР могат да посетят Западна Германия. Решението на комунистическата партия събира огромна тълпа край Стената и сърцераздирателни срещи между семейства, разделени в продължение на цели 28 години.

Атмосферата през последвалите седмици на ноември 1989 година е неповторима. Много бързо преминаването през Стената се превръща в едно гигантско празненство, чиито мащаби надхвърлят всичко, очаквано от комунистическите власти. През следващите седмици отвратителната конструкция претърпява пълна метаморфоза и от символ на страха и ужаса се превръща в сувенир. Хиляди парченца от бетонната преграда се разпръсват из Европа като ужасен спомен за нечовешкия свят на комунизма.

Този неповторим преломен момент в историята нa Стария Континент, както и самото съществуване на безумната Стена, намира своето отражение в киното.

Не са много филмите, които са запечатали за поколенията живота от времето на Студената война и на Берлин – такъв, какъвто никога повече няма да бъде. A oбразите на жените в някои от тези филми са заредени с огромен кинематографичен потенциал. Te разказват историите за човешки същества, разделени между каторгата и свободата, между любовта и предателството, между вярата и безверието... Но не всичко е фатално – има и комедии, които показват, че дори комунистическият режим може да има смешна страна.

Ето пет от най-любопитните филми за Берлинската стена, представени през женските роли.

Театралната актриса Криста-Мария Зиланд в „Животът на другите“ (The Lives of Others (2006)

„Животът на другите“ разказва за агент от ЩАЗИ, който има задача да следи денонощно известен източногермански сценарист и неговата приятелка Криста-Мария. Тя е известна театрална актриса в ГДР, която споделя дисидентските възгледи и бохемския живот на своите приятели.



Но също така Криста-Мария прави „известни компромиси“ с морала си и се поддава на изнудванията на тоталитарната държава. Нейната цел е само една – да успее да запази кариерата си в театъра и любовта на публиката. В името на тази цел тя се отдава на висш партиен функционер. Цената, която плаща, е жестока...

Ролята, с която могат да се идентифицират и редица български театрални и кино-актриси от близкото минало, донася световна популярност на германската актриса Мартина Гедек. А „Животът на другите“ остава вероятно най-добрият и достоверен филм за живота в Берлин по време на Студената война.


Майката на Алекс от „Сбогом, Ленин!“



Действието в „Сбогом,Ленин“ се развива година след падането на Стената. Майката на Алекс вярва силно в комунистическата идея. Няколко месеца преди системата да се промени из основи, тя изпада в кома, за да се събуди малко след като Стената вече я няма. За да не я стресира в нейното лабилно състояние, синът й Алекс решава да й спести информацията за смяната на политическата обстановка. Така започва голямата преструвка, че всичко е постарому – преструвка, която скоро ще се превърне в абсурд. Изиграна от Катрин Сас, ролята на майката показва всичко онова, през което минават стотици хиляди хора, отдали живота си на комунистическата идея. Но кое е по-силно: политиката или любовта на близките?


Олимпийската шампионка Паола Шултц в „The Wicked Dreams of Paula Schultz“



Американската комедия от 1968 година на режисьора Джордж Маршал би била невъзможна днес – вероятно поради кадри, които биха се сторили „непристойни“ или „сексистки“ на съвременните холивудски цензури. Въпреки това образът на Паола Шулц остава много интересен, тъй като показва бунта на олимпийска шампионка (в ролята известната холивудска актриса от 60-те Елке Сомер), която е избрана да представя Източна Германия по света. Тя се опитва да бойкотира строя и благодарение на западногерманския мошеник Бил Менсън (в ролятаБоб Крейн) предизвиква невиждан хаос в комунистическото министерство на пропагандата.

„The Wicked Dreams of Paula Schultz“ не само е много забавен филм, заснет по начин, немислим за лента от Източна Европа, но и съдържа изключително ценни кадри, показващи отрицателното отношение на Запада към разделянето на града.

Ерика Юргенс, която се опитва да избяга от Източен Берлин в „Тунел 28“



Година след издигането на Стената, Робърт Сьодмак – германски режисьор, който работи в САЩ, заснема филм за бягство от източния блок по истинска история. Оригиналното заглавие е „Escape from East Berlin“, но филмът се разпространява със заглавието „Тунел 28“. За времето си филмът е истинска революция, тъй като премиерата му е буквално месеци след истинска случка с бягство на 29 източноберлинци.

Актрисата Кристин Кауфман играе ролята на Ерика Юргенс, чиито брат е застрелян при опит да избяга през Стената. Тя е съучастник в плана на Кърт Шрьодер (Дон Мъри), който предлага бягството да стане под земята, а началото на тунела да започне от къщата в близост до Стената.

Това е история за любов, смелост, но и предателство. А предателството през комунизма обикновено идва от роднини и приятели, които мислят единствено за облагите, които биха получили от властта...

Франци и нейната любов в „Beloved Berlin Wall“



Действието в тази немска романтична комедия от 2009 година се развива на границата между Източен и Западен Берлин през 1989 година. Франци (Фелиситас Фол) живее в апартамент от Западната страна, разположен срещу наблюдателния пост на Саша (Максим Мехмет), който е пазач на границата в разделения град. Двамата се влюбват и заедно решават да съборят Стената помежду си. Филмът е непретенциозна комедия, показваща с намигване събития, които повечето хора са свикнали да разглеждат като драматични. Вероятно затова и не би се харесал на тежките критици на миналото.


Автор: Марина Стоименова