Писмо от САЩ, написано през 1971 г., неочаквано се озова в българска пощенска кутия, научихме от bTV.

На интригуващата находка попада случайно журналистът Васил Богданов от публикация във Фейсбук. Впечатлен от историята, той решава да я разкаже в медийното пространство с надеждата посланието да стигне до своя адресат.

Странното писмо изневиделица се появява преди няколко дни в пощенската кутия на Даниела Николаева, която от пет години живее на ул. “Баба Илийца” в столичния квартал “Лагера”. Какво било учудването ѝ, когото установила, че писмото е изпратено на 19 февруари 1971 г. от Понтиак – 60-хиляден град в щата Мичиган, и е абсолютно автентично.

„За писмото научих от снимка във Фейсбук и историята около него ме развълнува. Не само защото е писано три месеца, преди да се родя. Не само заради особеното напрежение и чар, което носи всяко писмо, дошло от другия край на света в разгара на Студената война. А и заради онази мистериозност в стил Пол Остър – някой да пусне в кутията ти писмо, което е за съвсем друг адрес и от съвсем друга епоха”, ни въвежда Богданов в чудната случка с посланието, написано на ръка.

Изумен от интересната поява на тази жива реликва на родна земя след близо 50 години от написването ѝ, Васил споделя разказа на Даниела:

“Видях в пощенската кутия цветен плик и първата ми мисъл беше, че е реклама от типа „Вие бяхте избран за безплатна процедура“. Да, но не. Видях ръкописния почерк, старото мастило, знака USA. До този момент все още имаше шанс да е някаква реклама, но после погледнах по-отблизо и видях, че клеймото е автентично: Понтиак, 19 февруари 1971 г. Това беше много странно.

Писмото е за Наталия Димитрова. Бързо помислих какви са имената на съседите ми, а за по-сигурно огледах табелите на пощенските кутии. Не – нямаше Димитрови. На плика беше изписано улица „Вела Пеева“ – казах си, че е малко вероятно това име да се е запазило.

Тогава защо пликът се озовава при мен? Такава вещ пари. Тя съдържа лични отношения и чувства, а аз съм последният човек, който иска да се рови. Но не можех да оставя писмото върху пощенските кутии. Представях си как някой се рови в него и може би се надсмива на това как са си писали някога хората. Или по-лошо – как го къса или просто изхвърля на боклука. Реших, че ще го прибера и ще го съхранявам, колкото трябва.”

Даниела се надява, че публикацията ѝ във Фейсбук ще допринесе това заинтригувало цяла България писмо да намери своята Наталия или нейните наследници.

Четете още: Писмо през сълзи до бъдещия Кристо, който скоро ще се роди в България