Почина актьорът Стефан Илиев

17 януари 2018 | 12:00
5528
1
Снимка: Булфото
1

Напусна ни актьорът и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България – Стефан Илиев. Това съобщиха от съсловната организация. Стефан Илиев бе председател на САБ между 1990 и 2005 г.

През 2016 г. той беше отличен с наградата “Икар” за чест и достойнство. Стефан Илиев получи наградата и за приноса си като дългогодишен председател на Съюза на артистите в България, тъй като е успял да съхрани целостта на организацията в 15-те години начело. За 55 години на сцената Илиев има 70 театрални роли и десетки в киното.

Той е роден на 25 юни 1935 г. в Истанбул, Турция и е живял там до 1944 г., когато баща му е екстрадиран като български поданик. Завършва актьорско майсторство при Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1958 г. Дебютира в ролята на Дженаро (“Лукреция Борджия” от В. Юго) в Държавен театър - Габрово. Работи в театрите в Габрово, в Плевен, в Перник, в Народния театър за младежта, в театър “София” и “Зад канала”.

В киното е влизал в образите на: Владимир (“Пленено ято”- 1962 - реж. Дучо Мундров), Симо (“Конникът” - 1964, реж. Г. Алурков), Коста (“Отклонение” - 1967, реж. Г. Островски, Т. Стоянов), Албърт (“Господин Никой” - 1969, реж. Ив. Терзиев), Стефан (“Един миг свобода” - 1970, реж. Ив. Гръбчева, П. Каишев), Поручик Ганчовски (“Зарево над Драва” - 1974, реж. З. Хеския), Офицерът (“Магистрала” - 1975, реж. Ст. Димитров), Тодоров (“Снимки за спомен” - 1979, реж. Р. Сурджийски), Милев (“Забравете този случай” - 1985, реж. Кр. Спасов), Началникът Стоянов (“Петък вечер” - 1987, реж. Л. Кирков), Любо (“О, господи, къде си?” - 1991, реж. Кр. Спасов) и др.

Коментари

1 Мариана
  18 януари 2018 | 14:46 отговор
 

Много много харесвам този актьор,неговия глас и осанка.

 

Добави Коментар

Най-четени