Автор
Веселина Петрова

Подпорна стена дава стаи под наем: първа линия - 60 лева без закуска

Красиви плажове, златен пясък, дюни, огрени от слънцето... Това беше родното Черноморие преди появата на бетоновозите. Преди старта на надпреварата кой ще има повече хотели на брега с изглед към морето, преди желанието на богатите хора у нас да изперат малко пари и да си спретнат по една малка „подпорна стена” за черни дни.

Брегоукрепително съоръжение, а не хотел, се строи в защитената местност Алепу, по известна като Шофьорския плаж. Това установиха екипи на РДНСК и община Созопол. Разрешение за строителството на геозащитното съоръжение е издадено през 2018 г., а след завършването му пред него ще започне изграждането на хотелски комплекс. Строежът, който прилича на 4-етажна сграда, на метри от плажната ивица, всъщност е подпорна стена, която държи земните пластове зад нея, каза директорът на строителното ведомство инж. Милен Ненчев...


Бетонът на нахалството и цинизма за съжаление не е само на брега. Той е и в планината, където повечето хижи тънат в разруха, а на места хотелите са повече от снежинките през зимата или птичките през пролетта. И в гората, където е трудно да се провери кое е санитарна сеч кое е за кяр.

Бетонът така ни е закрепостил, напълнил е ушите и очите ни, че ние сякаш оставаме слепи за всички безобразия, които се вършат по тази хубава родна България. Земният рай се превръща бавно, но сигурно в бетонен град, в безкраен ад от строителни машини, незаконни разрешителни и странни укрепващи съоръжения със стаи и балкони.


И сега, в момент на криза, когато трябва да се борим, за да останем на туристическата карта на света, ние продължаваме да бетонираме и малкото останали красиви местенца, в които все още има природа. Природа, заради която си струва да отидеш някъде и да похарчиш парите си. Не заради евтиния алкохол или кошмарното обслужване. А заради изгрева на слънцето, което излиза гордо над вълните на Черно море, а ти си седнал на брега върху мокрия пясък и вдишваш свободата.
Природа, която е била тук векове преди нас. Природа, която е осигурявала на предците ни прехрана. Природа, която е като визитна картичка на страната ни пред света.


И ако скоро не свалим маските и не погледнем проблемите в очите, няма да я има. Природата. А след нея няма да ни има и нас. Съвсем скоро. Децата ни няма да познават удоволствието да стъпваш бос рано сутрин по пясъка, нито изгревите на Джулай морнинг. Искате ли да се случи това? Готови ли сте да поемете отговорността? Защото тя е наша – моя, ваша, на всички нас. Отговорността, че мълчим и позволяваме всичко това да се случва.