Поклон, Апостоле! Ти, който отказа да бъдеш роб!

18 февруари 2020 | 08:00
18649
0
0

Левски. Той е толкова много за нас. Икона на свободата. Най-смелата и достойна личност в историята ни. Човеколюбец. Визионер.

Днес за Апостола ще се изговорят похвални слова, държавните мъже и жени ще позират за снимка, ще помпаме малко национално самочувствие, а на следващия ден Левски отново ще е просто паметник, булевард, стадион, футболен отбор и нечия татуировка. Подобно на скъп подарък, той ще бъде взет от рафта, разгледан внимателно и върнат на мястото му, след като ни е накарал да се почувстваме малко по-добре.

Ще си спомним за лъвския му скок, за отрязаните дълги коси, за прекосяването на планини с опериран стомах, за дегизировките и тайните събрания, за четите и затворите, за предателите и бесилото...

Днес ще си спомним за неговата смърт!



А по ирония на съдбата – или по силата на историята да отрежда заслуженото на всеки народ – не сме сигурни дори къде е гробът му. Най-новата теория е, че е Васил Иванов Кунчев е заровен под паважа на зелената зона до Министерството на земеделието, но кой знае? Докато загадките продължават да се вихрят в публичното пространство, животът и делото на Апостола стоят непоклатимо в сърцата и в душите на всеки един българин.

Толкова непоклатимо, че сякаш днес неговият портрет от стената е застинал във времето на Освободителното движение, в онази романтична епоха на смели мъже и големи идеи, в която националният идеал още не се е случил и още не е бил разрушен.

В масовото съзнание Левски е изпреварил времето и народа си революционер. Той първи осъзнава, че българите трябва да се освободят сами, а не да чакат чужда помощ. По-буден и последователен от неговите съмишленици, дякон Игнатий не просто изгражда революционната организация, планира въстание и оставя програма как да се управлява свободна България.

Той е пример за отдаденост, жертвоготовност и честност – и точно поради тази причина

Човекът Левски е необходим тук и сега!

„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“, пише той до Любен Каравелов. Да, Левски е бил много по-свободомислещ, отколкото мнозина хора днес.

Чудя се дали онези, които прославят с лика на Апостола мускулите и гърбовете си, помнят това? Че любовта към отечеството не е омраза към онези, които не принадлежат към нашия етнос. Не е лов на бежанци, ръмжене на мотори пред гетата и мърморене във Facebook за световната конспирация. А дълг да бъдеш полезен на своите.

За целта ключови са уменията, защото „има примери: днес е човек, а утре – магаре“. В XXI нещата пак са същите, както Левски ги е описал. Има примери: младежи, които не искат да работят; професори, които им подаряват тройки; работодатели, които унижават служителите, а на върха - партийна каста от деца, внуци и калинки, които не гледат „народната работа повече от себе си“.

И днес „дела трябват, а не думи“ - и това важи както в обществен, политически и икономически план, така и в личностен. Българинът сякаш свикна повече да приказва и по-малко да действа, да отлага промените и да чака някой „да го оправи“, вместо да се вземе в ръце. Левски сам установява този манталитет:„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия”.

Днес разбираме свободата като даденост, като стока, която се продава за жълти стотинки или изобщо не се яде. Други пък имат толкова много свобода, че си позволяват да убиват, да крадат и корумпират в особено големи размери. А изначално в „чистата и свята република“ на Левски властват не един, двама или трима господари в сянка, а демокрацията и законите на страната. Днес този идеал се е превърнал в карикатура – демокрацията е фасадна, справедливостта – избирателна, народното представителство – купено... и така нататък.

„От нас зависи да бъдем равноправни на останалите европейски народи“.

Зависи да, но е по-лесно да сме под тях и да „усвояваме“ парите им, отколкото да се преборим със собствената си корупция. Левски призовава от страниците на историята: „Отговорност към обществените средства“ и брои маслините, които слага в уста, и педантично записва петачетата, които дава – къде, за кого, за какво. Къде е тази принципност към общите пари в съвременна България?

В деня, в който честваме годишнина от смъртта на Апостола, съвременният прочит на оригиналните записки и писма на националния герой е необходимост. Тефтерчето на Левски е качено в електронен вид на сайта на Народната библиотека. Всеки може да го прочете, за да види отчета на революцията, прословутата фраза „Народе????“, но и човешката страна на героя - недовършена поема към любима жена и прощални думи към майка му.

Левски отново е надживял времето и днес има какво да ни каже. Моят прочит е: Да използваме свободата така, че да бъдем по-добри хора.

Автор: Ани Филева

Коментари

Добави Коментар

Най-четени