Съвсем доскоро по медиите се въртяха не една и две истории за западни младежи, особено момичета, които доброволно отиват в окупираните от „Ислямска държава“ територии, за да станат терористични бойци или техни булки. Всички тези истории, реални и стряскащи, неизбежно повдигаха въпроси. Защо? Нещо се пречупва в главите на тези хора, но как? Ето че покрай „ученика – терорист“ от Пловдив тези въпросителни се надвесиха и над българското общество.

Вероятно и вие се питате как обикновен младеж, който обича футбол, електронни игри и училищни купони, например, става „джихадистка единица“ и „самотен вълк“. И изведнъж е готов по нареждане да се самовзриви на открит пазар, в концертна зала или автобусна спирка в собствения си квартал, град, държава, в Европа.

Случаят на 16-годишното момче от Пловдив, което се оказа в контакт с вербовчик на ИДИЛ в продължение на цяла година, притежател на части за бомба на тавана, без никой да подозира, съдържа важни уроци. Колкото по-бързо ги научим, толкова по-добре.

Никой не е застрахован

Досега малцинствените групи и хората от мюсюлманското вероизповедание се смятаха за рискови. Оказва се, че това не е точно така. Ученикът от Пловдив, описван като добър, буден и суперинтелигентен, е пример, че всеки, който има достъп до интернет и чат платформи, е потенциална мишена. Интернет е най-опасното място за децата, защото анонимни престъпници използват тяхното любопитство, жажда за внимание или самота за користни цели. Често на подобна въдица се хващат и възрастни, които се чувстват отхвърлени, неразбрани и нереализирани.

Мотивите им може и да са различни, но вербовчиците първо се опитват да спечелят доверието на своите жертви, а след това да изградят по-продължителна връзка с тях, като им изпращат клипове, различна литература, а след това и конкретни инструкции. Ето защо всеки родител трябва да обясни тези опасности на децата си и да контролира поведението им онлайн, особено ако използват приложения за криптирана комуникация като „Телеграм“, смятани от експертите за по-рискови, и се държат, сякаш прикриват нещо.

Промяната в поведението е признак

Обикновено сме свикнали тинейджърите да бъдат затворени, да не общуват много с родителите си и постоянно да се взират в екрана на телефона или на компютъра. Така се е държало и момчето от Пловдив, преди баща му да се усъмни, че нещо не е наред и да провери разговорите в телефона на сина си. В последствие бащата сам е потърсил ДАНС. Очаквайки реакцията на службите, семейството е назначило частна психологическа помощ на момчето и е съдействало при задържането му. Именно тази помощ е помогнала на детето да се откъсне от лапите на ИДИЛ, а неговият психолог твърди, че съвестта и съзнанието на момчето не са му позволили да стигне до осъществяването на атентат.

Излишна истерия

След това ученикът стана обект на агресивно медийно внимание. Негови лични данни и снимки изтекоха в публичното пространство, а някои журналисти се надпреварваха да разпитват за пикантни подробности неговите близки и съученици. Разбира се, говорим за изключително чувствителна тема и национална сигурност - за опит за домашен тероризъм и ИДИЛ, при това от страна на непълнолетен етнически българин, а това е златна кокошка за медийния глад.

Не бива обаче да забравяме, че има етични правила и принципи за неприкосновеност на личността, които са нарушени, особено по отношение на непълнолетен. Той нито е признат за виновен към момента, нито пък случаят е окончателно изяснен. Оказа се, че всъщност мишена за удар в Пловдив не е набелязвана, конкретен план няма, а способностите на момчето да произведе бомба са проблематични.

Експертите са категорични, че шумното отразяване на подобни случаи прави услуга на вербовчиците на джихадистите. Така те могат бързо да прикрият следите си и да останат неразкрити. Ученикът от Пловдив е най-ниското звено от веригата, ако изобщо е преминал психологическата граница на това напълно да се посвети на опасната идеология.

Търпението е необходимо, за да може и разследването да се извърши както трябва.

Оттук насетне бъдещето на момчето е заложено на карта. След като самоличността му бе разкрита, можем да си представим как той ще живее с етикет на терорист или на жертва оттук нататък. Съдът още не е постановил своето решение, но в социалните мрежи четем обидни коментари и очернящи нападки по адрес на „лигльото“ - едно от най-ласкавите определения. Възможно е той да бъде отхвърлен от околните или пък да се превърне в модел за подражание на други радикализирани младежи, каквито многобройни примери има по света.

Случаят в Пловдив не бива да бъде „чудо за три дни“. Не е достатъчно просто да си кажем: „Този е луд. Това не може да се случи на мен, на моето дете, в моето семейство“. Защото, ако приемем, че злото дебне във всеки един от нас, няма гаранция кога и какво може да го събуди. Преди да хвърляме камъни и присъди, нека се замислим какво можем да променим в самите себе си. И как да помогнем на хората около нас.

Автор: Виктория Димова