Лятото на 2019 година ще остане в историческите хроники като момента, в който стана ясно, че проектът, наречен „Туризъм по българското Черноморие“, няма да го бъде. Поне не по отношение на българските туристи, които дълго време бяха основните посетители на 354-километровата крайморска ивица.
Да му мислят алчните инвеститори, които периодично се пробват и в крайна сметка успяват да отчупят парчета от уникални плажове и места: „Смокиня“, „Градина“, около Синеморец, „Арапя“, „Алепу“, „Корал“, „Иракли“...
Остана ли нещо непокътнато по българското крайбрежие?
Остана ли кътче, където обикновеният турист да може да се потопи в морето, без да плати с психическия и материалния си комфорт за това удоволствие? Остана ли достъп до плаж, за който някой наглец да не предявява претенции, а държавата да не му разрешава да си разиграва коня?
При това по закон плажовете са държавна собственост и всеки би трябвало да може да ги ползва, но „инвеститорите“ се държат, сякаш това не е така, а активистите постоянно трябва да напомнят да се спазва законът.
Напразно.
Управлението с усърдие рекетира родния турист през годините и резултатът е на лице – на Черно море практически не остана къмпинг, където да може да се отиде, без да ти бъде обяснено, че щом опъваш палатка, си психически негоден. А почивките по хотели и квартири гарантират сблъсък с някой нов строеж и бетон, бетон, навсякъде бетон.
Туризъм не може да се прави, когато законите не се спазват, а отношението към природата е като към мащеха.
Бетономорие се оказа тежка българска диагноза, работеща за шепа хора, амбицирани да завладеят най-красивите морски кътчета. Е, завладяха ги. И изгониха всички останали.
За българина единственото спасение за ваканцията се оказа Гърция, особено след като цените по нашето море вече гонят европейските.
Това лято целокупният народ показа невиждан отпор на скандалните застроявания и вкупом написа пожелание до всеки, дръзнал да строи по българските плажове: „Да ти стои празен хотелът, докато се срине“. След това се качи на автомобила и замина на юг.
Само през последния уикенд потокът от автомобили към Гърция се оказа с 25% по-многоброен от предишната година. А е едва началото на активния туристически сезон. През планинския ГКПП "Маказа" за 48 часа са преминали 13 000 автомобила. За справка: през зимата преминават едва около 1500.
По данни на Гранична полиция във всеки втори автомобил с българска регистрация, преминал на юг, пътува дете, което би трябвало да говори достатъчно какви ги е надробило Министерство на туризма по отношение на собствения си народ.
Не живеем в затворен свят и ако някакви местни дерибеи си мислят, че туризмът с високите цени, шумната музика, гадната храна, грубото отношение и постоянното усещане за заплаха ще проработи – много се лъжат. Все още подобно отношение могат да понесат единствено 18-годишни англичани. Или руснаци, при това дори не средният клас. Като изстрадал народ, руснаците са известни със способността си бързо да стават щастливи единствено от малко слънце и чаша водка. Иначе средният клас руснаци организирано ходи на почивки в Турция или Египет, а в България стъпват единствено онези, които имат собствен апартамент, брънка от мащабния проект с руски геополитически оттенък, наречен „Бетономорие“.
В Гърция отношението към туристите е напълно различно.
Но не е само това, което нарежда страната в топ дестинациите на световния туризъм. Като добавим добре поддържани магистрали, красивата и уважавана природа, вкусната храна и огромната, наистина безкрайна плажна ивица, сравненията стават просто смехотворни.
Но основното, заради което гръцкият туризъм е на космически години пред българския, се нарича законност.
За разлика от нашия разграден двор, тук има ред – и той се усеща веднага, след преминаването на границата. В Гърция неспазването на ограничението за скоростта по пътищата се заплаща с премахването на номерата и отнемането на книжката. Най-обикновено преминаване на червен светофар може да струва 700 евро глоба. По плажовете не се допуска изхвърлянето на боклуци и паленето на огньове. Риболовът с лодка и мрежа в морето е забранен. Къмпингите са строго регламентирани, но с всички възможни удобства, докато произволното опъване на палатка на пусти плажове се наказва със солени глоби.
А строежи на плажа или в близост до него? Вие сигурно се шегувате. А някой да поиска да ограничи достъпа на друг човек до плажа - просто абсурд.
Това се случва във фалирала Гърция, която е една от бедните европейски държави и разчита на туризма изключително много, за да пълни своята хазна. В сравнение с южната ни съседка, обаче, България прилича на недоносче.
И ако нищо в т.нар. “политика за туризма” не се промени, а законите не започнат да се спазват, то резултатите ще стават все по-катастрофални с всяка изминала година.
