„...Ти, който не скърбиш за болка чужда,
човек да се наричаш – нямаш нужда.“
Саади Ширази, суфитски мистик и поет
Не мога да се съглася, че нямаме средствата да се борим с несправедливостите, нито мога да оправдая редица „лидери“ и техните действия – или по-точно липсата на такива. Те инвестират във войните, но вдигат безпомощно рамене, когато се заговори за жертвите и в повечето случаи последствията остават потулени. А ежеминутно някъде по света на някого му се отнемат всички човешки права...
Потресаващо е, че все още допускаме търговията с хора да съществува и не само да съществува, а да се превръща в доходоносен бизнес. През изминалата година има данни за най-малко 4000 жени от Нигерия, които са били измамени и принудени да продават телата си. Данните сочат, че трафикът ги отвежда основно в Италия. Там проституират близо 40 000 чужденки – най-вече от Румъния и Нигерия. Оказва се, че нигерийските власти не действат категорично.
Докато хиляди животи са обречени и омърсени, икономиката в градове като Агадес процъфтява. За период от няколко години в града се откриват филиали на седем банки, обменните бюра са на всяка улица, а безскрупулните сводници си строят луксозни къщи и живеят в охолство.
Властите прехвърлят отговорността върху международната общност. По думите им държавните органи правят всичко по силите си, но не им достигат средства. Италианците от друга страна не смятат, че това е проблем на тяхната държава. На кого е тогава?
Изглежда положението е извън контрол. Дори организациите, защитаващи човешките права, твърдят, че са безсилни срещу каналите, когато в цялата схема са включени държавни органи и управници.
Допълнителен проблем е, че местните в Нигерия са под влиянието на суеверия и лесно стават жертва на манипулация. Трафикантите, естествено, използват това като оръжие. Те заплашват със смърт семействата на жертвите, насилват ги и ги обезобразяват. Известният Жу-жу ритуал е разпространен в тази част на Африка. Проповедниците на Жу-жу използват черна магия, за да вкарат в капана на сексуалното робство много жени в Нигерия. Те работят заедно с трафикантите и правят заклинание на младите жени, преди те да заминат за Европа. Жените се задължават да бъдат верни на новите си работодатели, защото в противен случай семействата им са заплашени със смърт.
Междувременно екстремистите от Ислямска държава държат в плен над 3500 сексуални робини. Те похищават жени и деца, и ги измъчват до смърт, като дори вярват в идеята, че масовите изнасилвания превръщат робините в мюсюлманки. Възпротивяващите се или хващани в опити за бягство се екзекутират публично.
Запознати твърдят, че екстремистите имат изявени предпочитания към европейки – особено жени със светла коса и очи. Свързват се с тях в интернет и ги залъгват с обещания за щастлив семеен живот.
Какво се случва? Те преживяват зверства, които никое човешко същество не заслужава. Биват малтретирани, изнасилвани, пребивани. За много от тях смъртта е избавление.
Липсата на избор, образование и протекция обричат жените, станали жертви на трафик. А липсата на адекватни мерки от страна на властите, позволяват на фанатиците и сводниците да отнемат животите и правата на хиляди жени и деца. Нечии дъщери, майки, сестри...
Автор: Наджин Расимова