Автор
Антония Дамянова

Сеул - смърт и страх за Хелоуин. Не сме ли всички ние натъпкани в една тясна улица, от която изход няма?

Има една по-смъртоносна пандемия от тази, която разтресе светът преди три години. Пандемията на страха. Цяла Южна Корея потъна в скръб и шок, след като 154 млади хора, отишли на парти за Хелоуин, загубиха живота си при масово струпване в квартал Итуан в Сеул.

Множество хора са били откарани в болница, включително граждани на други държави.

Това е най-смъртоносната подобна трагедия в историята на Южна Корея. През 2005 г. на поп концерт в град Сангджу загинаха 11 души, а други около 60 бяха ранени.


Този път жертвите са много повече. И за нещастие броят им продължава да расте. Въпреки предупредителните сигнали, че празненството привлича опасно голям брой хора, 100 000 тийнейджъри и младежи на около 20 години се стекли да празнуват – за първи път от 3 години… Без маски, без социална дистанция и без ковид ограничения. Защото това трябвало да бъде първото голямо парти за Хелоуин на открито от началото на пандемията. Символичен празник на края на пандемията, превърнал се в масова гробница…

Защо 100 000 души са били оставени да се движат без контрола на полицията и защо e било допуснато огромната тълпата да навлезе в тясна уличка? Много са въпросите, чиито отговори обединените в скръбта южнокорейци още очакват да чуят…

Според един от слуховете блъсканицата е тръгнала, защото се заговорило, че в един от клубовете раздавали наркотични бонбони. Според друг – причина за многолюдния наплив била мълвата, че в един от клубовете пяла някаква голяма звезда. Каквато и да е истината, тя няма да върне онези млади загинали момчета и момичета, които си отидоха на прага на своя живот.

Оцелели разказват, че много хора около тях са падали и събаряли един друг "като домино", под натиска на тълпата. Били са в капан около час и половина преди да бъдат спасени. Някои хора викали "Помогнете ми!", а други не можели да си поемат дъх. Най-страшното се случило, докато множеството не стигнало до стръмна улица, широка едва 4 метра.

Страх и ужас се четели в очите на тези млади хора, които в паниката не знаели какво да правят. Състояние, което в една такава екстремна ситуация сковава тялото и мисълта, изправяйки ни на ръба на ужаса.

Всъщност подобни масови струпвания на млади хора, оказали се жертви на безграничната алчност на търговците, е проблем не от вчера. С комерсиализацията на празниците, в това число и на Хелоуин, тези търгаши се превърнаха в свирепи хищници на забавленията, които извличат внушителна материална полза за себе си, възползвайки се от потребността на обикновения човек да преживее неизживяното, да изживее радостта от онова, което е извън потискащото и смазващо всекидневие, постепенно въвличащо младите в огнетения и несправедлив свят на възрастните.

„Стремежът на младото поколение да се изключи от монотонността на меркантилния свят около него е разбираема. Това също е форма на протест, това също е желание за излизане на някакъв нов хоризонт. Разбирам тези млади хора. И трагедията е още по-голяма, защото техният естествен порив да се освободят от фалша и лицемерието на този свят, ги тика в тази посока. Но някой злоупотребява с това…“, коментира проф. Смоленов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус".

И за жалост всички онези, които вероятно стоят зад жестоката трагедия, са знаели много добре до какво може да доведе едно такова масово струпване. Тъжното е, че жертвите винаги се оказват младите хора. Хората, които още носят в себе си духа на надеждата, иноваторството, промяната, мечтите. До момента, в който грозната житейска реалност не ги смачка. Също както бяха смачкани онези 154 наивни хлапета, които вече ги няма.

И винаги именно младите първи стават жертва. Те първи попадат в лапите на накроктичната индустрия, която господства по целия свят. Загиват от оръжия, превърнали се в разменна монета. Те първи отиват на фронта в онези безсмислени войни, родили се от болните мозъци на психясали старци, тръгнали да гонят историческа слава в последните дни от омърсения си с кръв живот. Те първи плащат грешките на предците си…

Най-тъжното е, че докато си говорим тук, някой млад човек някъде се отказва от мечтите си, от бъдещето, от живота си... Бъдеще, в което няма световна финансова система, хранеща се от насилие, страх и забавления, от „хляб и зрелища“; бъдеще, в което няма глобален тероризъм във всичките му измерения, чудовищни далавери и кървави пари. И ако ние не направим нещо, светът след време ще прилича точно на онази улица в Сеул, натъпкана до немощ от хора, които в крайна сметка са обречени.

Четете още: Защо мъжете в Южна Корея никога не излизат с по-дебели от тях жени?