Днес светът почита жертвите от може би най-големия кошмар в човешката история – Холокоста. Ужасът на Втората световна война, когато Нацистка Германия целенасочено унищожава и измъчва безмилостно невинни хора, все още не е избледнял в съзнанието на оцелелите. Тогава са избити над шест милиона европейски евреи. Нацистите унищожават и малцинствени групи като цигани, хомосексуалисти, свидетели на Йехова, инвалиди и др. Холокостът оставя трайна следа в историята, като с жестокостта си успява да почерни поколения наред. Малцина оцеляват, а тези, които са живи днес, ни разказват какво е да преминеш през Ада на Земята, да започнеш живота си отначало, след като всичките ти близки са вече избити и какво е чувството да напишеш писмо, с което да се сбогуваш със семейството си, което няма да видиш никога повече.

Един от тях е Ед Мосберг, роден през 1926 г. в Краков. Той губи всичките си близки по време на Холокоста, но успява да оцелее и заживява нов живот, след като е освободен. Той оцелява благодарение на любимата си съпруга Сесил и днес 93-годишният Ед има спокойно всекидневие и споделя как е запазил духа си въпреки жестокия удар, който му нанася съдбата. Сред най-важните уроци, които той научава през всички тези години, e да прекарваме всеки момент с любимите си хора пълноценно и да тренираме паметта си, но да не живеем, постоянно припомняйки си лошото в миналото ни. Ед разкрива, че въпреки от Холокоста да са минали толкова години, той все още сънува кошмари:

„Често жена ми и аз сънуваме непоносими кошмари с близките ни, които сме загубили. Единствено нашата любов ни помага да запълним пустотата и да преглътнем мъката от загубата. Всеки ден казвам на Сесил, че живеем един живот и че най-важното е, че сме заедно“.

Ед Мосберг подчертава още колко е важно да останеш физически активен и да имаш желание за живот, дори и след като съдбата ти отнема всички, които обичаш. 93-годишният поляк сподели още, че ще направи голямо парти по случай 100-годишнината си и дори вече е избрал дата.

„Човек спира да живее, когато няма амбиции. Затова е много важно да имате любимо занимание, за което си заслужава да сте тук. Аз съм посветил живота си да разказвам на човечеството от първо лице какво е Холокостът. Не го правя за удоволствие, болезнено е. Но съм длъжен да го правя, докато съм жив, защото и в момента забелязвам нарастващ нацизъм и антисемитизъм сред хората“.

Преди година в световните медии бяха публикувани някои от най-докосващите писма на жертвите от Холокоста. Това са документи, които никога не са виждали бял свят, а думите пропити със сълзи и мъка, ще ви оставят безмълвни. Онлайн изложбата носи името „Ще се видим отново – последните писма от Холокоста“ и е дело на „Яд Вашем“ Световния център за възпоменание на жертвите от Холокоста в Ерусалим. В центъра се съхраняват хиляди трогателни послания от пострадалите към техните близки.

Някои от писмата описват мъката на едно семейство, което е разделено от жестокостта на Холокоста. Перла Тайлман, синът ѝ Самуел и дъщеря ѝ Рига са затворени в лагер. Съпругът ѝ Джоузеф и другата ѝ дъщеря Рейчъл успяват да избягат в Сибир. Едно от писмата е от Перла, Самуел и Рига към съпруга ѝ и другата ѝ дъщеря. То гласи:

„Правя всичко възможно, за да оцелея заради вас. Но вие, любими мои, трябва да докажете храбростта си и че сте способни да преодолеете всички незаслужени изтезания. Единствената утеха е в мисълта, че този терор някога ще свърши и ние отново ще сме заедно. За обичта ни не съществуват граници“.

Рига също пише няколко докосващи думи към близките си, а последен е Самуел, за когото почти не остава място на листа да напише посланието си. Ето какво пише той:

„Аз съм последен, затова нямам много място. Ситуацията тук е много лоша, защото сме затворени. Всичко се промени, живеем заедно в една стая, но няма какво да направим. Трябва да издържим докрай. Важното е да сме силни, защото един ден ще се видим отново и ще бъдем заедно!“

Самуел пояснява още, че на места мастилото е размазано заради сълзите на майка му. Писмото завършва с изпращането на „10 милиона целувки“. Въпреки тежката ситуация Перла пише, че се притеснява как Джоузеф и Рейчъл оцеляват в студа в Сибир и пита дали имат какво да облекат, за да се стоплят.

Писмото е изпратено през есента на 1941 г. Малко по-късно и тримата умират, за което Джоузеф и Рейчъл не научават до края на войната.

Днес е денят, в който почитаме всички невинни хора, пострадали от нацизма. Нека почиват в мир!

Четете още: България – страната на извънбрачните деца