Новогодишната нощ. Черни връх. Сняг и леден вятър те обвиват по пътя нагоре, само звездите разкъсват мрака, а под краката ти – оцветеното от взривове на фойерверки небе над София. Вълшебната приказка се оказва грандиозен кошмар... Със сигурност вече сте чели историята, споделена във Facebook от журналиста Димитър Кенаров. Трима приятели и един планински бегач, премръзнал и само по шорти, тропат отчаяно по вратите на чайната на Черни връх, а пируващите вътре хижари отказват да ги пуснат на топло.
Нечовешко отношение, безсърдечие, мерзост, лудост, бойкот да не се купува нищо от чайната - четем всякакви квалификации в социалните мрежи. Присъдите бяха светкавично издадени, стопаните на чайната бяха уволнени от Българския туристически съюз, а съдбата на любимия на цяла София, а и не само, заслон на Витоша е централна тема на медиите.
И като казахме медиите, няма как да не им отдадем заслуженото. Те превърнаха морала и най-важния закон в планината – да не отказваш помощ на човек в беда – в сензация. Героите в историята се сведоха до „пияни хижари“, „идиоти“ и, разбира се, не беше пропуснат и „голият екстремист“, който тръгнал сам от центъра на София да покорява Витоша. Монетата има две лица, а ако едната страна е сензацията, то другата е реалността. А тя е
Безотговорност и oт двете страни
Димитър Кенаров признава, че се е обадил предварително на стопаните на заслона, които му съобщили, че в новогодишната нощ ще провеждат събиране в тесен кръг. Ако на вас това ви звучи като отказ, то компанията на Кенаров преценила, че при критична ситуация на върха все пак ще има хора, които могат да помогнат. А и до предверието на чайната, където е студено, никой няма право да ти откаже достъп. Тримата туристи тръгнали добре оборудвани, с храна и резервни дрехи, а техният приятел, опитен планински бегач, поел на бегом сам от центъра София. Хммм, гол до кръста.
Самият Кирил Радев написа статус колко добре бил подготвен, как усилено тренирал за подобни преходи и по какви методи, как внимателно планирал маршрута и преценявал силите си. Така и този път. Носил си дрехи в раницата, но забравил да ги облече, понеже се изпокарали с хижарката. Той уж през цялото време бил наясно какво е състоянието му, обаче не могъл да го контролира в онези критични 20-тина минути, в които приятелите му мислили „интензивните треперения“ за хипотермия и се обадили на Планинската спасителна служба.
От Планинската спасителна служба позвънили до чайната, чиято врата се отворила като митична крепост и измръзналият Кирил Радев успял да влезе на топло. След което бил откаран от спасителите до база „Алеко“ и така историята свършила със щастлив край.
Или не е свършила
И на мен ми се е случвало да стигна до чайната на Черни връх, а тя да бъде затворена. Да, предверието върши работа, но не и когато имаш нужда от чаша топъл чай и топлина, за да си изсушиш дрехите. Там е студено. Друг е въпросът кои точно помещения от сградата са включени в договора за стопанисване на обекта, тъй като се появиха всякакви версии. Но когато си премръзвал и ти трябва помощ, административното уреждане на обекта изобщо не те интересува.
Има го и момента, че през последните години планината Витоша, която така и така е подценявана от софиянци, буквално се е превърнала в улицата „Витоша“. Отиваш там, за да си покажеш новите дрехи, да си направиш едно селфи и да се наядеш на Черни връх. И когато се окаже, че трябва да чакаш 40 минути на опашка за боб, защото съвсем не си единственият гладен - вдигаш шум до небето.
На Витоша е честа гледка пишман туристи да кретат с маратонки по морените, да позират до дърветата и да се вайкат толкова силно по пътя, че даже скалите им се смеят. В крайна сметка не са малко и момичетата с гол кръст и момчета с голи рамене, които се прибират премръзнали от доста напрегнатата „разходка“ до Витоша, а след това попадат в задръстване, понеже през уикендите всеки иска да се качи с колата си възможно най-високо в националния парк.
Безразсъдството и егото стават все по-силни с всяка изминала година, а инфраструктурата на планината все повече линее под човешкия напор и вандалските набези.
Бившият вече управител на заслон Черни връх Чавдар Ефтимов протестира срещу „пандемията“ на нощните изкачвания на върха, както и срещу „модата“ да ходиш в планината все едно отиваш до мола. Въпреки арогантния си тон, той е прав в това, че планината е по-силна от човека, по-величествена от всеки план, който имаш в главата си, по-отрезвяваща от самозаблудата, че щом всички се катерят нагоре, можеш и ти. През деня и през нощта, през лятото и през зимата.
Историята на Димитър Кенаров не е изненадваща. Нито случката, нито реакциите на двете спорещи страни, нито това, че всеки дърпа чергата към себе си и твърди, че е прав. От едната страна са хижарите, уморени от неподготвени посетители и свръхамбициозни планинари, проявяващи недопустимо безсърдечие. Да затвориш вратата, когато отвън отчаяно хлопат за помощ – тук никой договор и закон не влияе. А от другата страна са туристите, проявили безразсъдство да оставят съдбата си в ръцете на други хора. Все хора, а хората имат слабости.
Колкото и да се мислят за богове.
