Автор
Антония Михайлова

Съдбата на българина - цял живот бедност

На 17 октомври международната общественост отбелязва Деня за борба с бедността.

Уви, България неведнъж е сочена като една от най-бедните в Европейския съюз страни, затова този ден за нас, българите, е и повод да си припомним някои не особено приятни за нашето общество истини, разкриващи икономическата ситуация у нас.

Лошата новина е, че промяна от преди до сега няма. Горчилката в душите ни е още по-голяма и от факта, че половината от населението на държавата ни и до днес продължава да живее на и под прага на бедността!

Социологическите данни са, меко казано, стряскащи. Оказва се, че и към ден днешен от изпадане под границите на бедността е застрашен всеки пети българин. За някои райони като Видин и Търговище резултатите са още по-тъжни. В риск от живот в мизерия там се намира всеки трети българин.

Кои са групите, застрашени или попадащи най-често в кръга на нищетата:

Излишно е да споменаваме безработните. До тях се нареждат пенсионерите и самотните родители.

Думата ни тук обаче е за един от най-наболелите проблеми у нас - а именно за икономическото състояние на пенсионерите. Броят им в България към края на март е достигнал 2.182 млн. души за сметка на все по-намаляващото количество млади хора. Това е с 3500 души повече спрямо края на 2015 г.

Да прибавим факта, че тези хора нямат възможност да ходят на театър, на кино, да не говорим за пътуване до дестинации извън родния им град. За сметка на това те кътат пари, които едва им стигат за лекарства, храна и сметки, културата остава на заден план. За жалост реалността у нас е такава, че най-елементарните нужди за нашите майки и бащи, баби и дядовци, се превръщат в лукс.

Най-добрият приятел за възрастните хора се оказва телевизорът или, от време навреме, вестникът.

От друга страна, по-младите пенсионери, продължават да работят, само и само да отложат за по-дълго време емоционалния гнет в себе си от унизителните пенсии. Ако се доверим на числата – това са около 10% от пенсионерите.

В крайна сметка, ако трябва да сравним картината у нас с тази в страни като Дания и Норвегия, където пенсионерите се радват на спокойни и безметежни старини, изпълнени с пътешествия и забавления, пенсионерите в България, притиснати от недостига на доходи, избират работата в опит да достигнат до по-висока пенсия. Те работят повече време като часове на седмица в сравнение с пенсионери от други страни на ЕС, за да получат пенсии с, меко казано, пренебрежителна стойност.

В деня на борбата с бедността ние не спираме да вярваме, че животът за възрастните хора в България, помъдрели от болка и време, един ден ще доживеят своите последни години с усмивка на лице; че младите ще спрат да бягат в чужбина, за да си осигурят нормално и спокойно бъдеще; че ще дойде време за всеки един от нас след цял един живот работа, мечти и надежди, възходи и падения, за достойно възнаградени и красиви старини.