Тежестта на последствията и един италиански физик

14 юни 2011 | 11:42
3076
0
0

Малките секунди, през които правим избора си – понякога осъзнат, друг път – не, са всъщност съдбоносни - около това внушение се развива пърият и засега единствен роман на Паоло Джордано - “Самотата на простите числа”.

Книгата е издадена на български през юли 2011 и определено предизвиква интерес предвид годините и професията на автора. Роденият през 1982 година италиански физик печели наградата “Стрега” за романа си. През септември 2010г. излиза и филмът, базиран на книгата.


Заглавието, което поставя Джордано, е “Вътре и извън водата” (Dentro e fuori dall’aqcua”), което преди издаването на книгата в Италия е променено на “Самотата на простите числа” и самотата наистина присъства в цялата книга – от заглавието до финала, но при Джордано тя не е тъжна. Всъщност, целият роман носи емоцията по-скоро на надежда, тъй като самотата на героите е съзнателно избрана. Тя не е константа, не е непреодолима и неизбежна, затова и не предизвиква съжаление. Героите носят психологическите последствия не на обстоятелствата, а на собствените си решения. Не само Матия и Аличе, а повече от героите на Джордано (може би дори всички) бранят своята самота. Те се привързват към нея “с упорството, с което човек се привързва само към това, което причинява болка” – описва авторът избора на Надя. Защото, да, това е съзнателният избор на “простите числа”.


В стилистично отношение романът внася една приятна свежест, избягвайки от рамката да се акцентира на повествованието. Под само външната форма на събития в “Самотата на простите числа” преобладават разсъжденията, анализът, вникването в причините за събитията и следствията от тях, а не - в самите събития. Недоизказаните случки не са пропуск на Джордано, те са момент, който би натоварил книгата с излишно повествование, което не е необходимо за вникването във внушенията му.
Въпреки че заглавието акцентира на самотата, в ядрото на емоционалността е псхологическата слабост; неспособността на героите да вземат решение, различно от всеки правен до момента техен избор. Никой от тях не успява за преодолее себе си:


“-Но числа има навсякъде...
-Все същите са, нали така?
-Докато Аличе е само тук...
-Значи вече си решил.”


И последният коментар не е въпрос. Изборът изглежда логичен и само един. И все пак, същата вечер Матия пише: “To the kind attention of the Dean”…и заминава. Защото “всички страници на книгите имат една и съща температура,..дават време да избереш,...не могат да те наранят и...ти не можеш да ги нараниш”.


Мелодраматизмът в отношенията и диалозите, както и причините за самотата, не са акцентът. Джордано се стреми да предизвика осъзнаване на собствения избор и последиците от него. “Вече знаеше – решенията се взимат за няколко секунди и се изплащат през останалото време”. И после: “постоя неподвижен, за да свикне с решението, което бе взел, докато не усети, че секундите са изтекли”. И заминава отново. В къщата остава Аличе.


Авторът използва почти лирическа образност в символиката си: “цялата светлина беше вътре, цялата тъмнина – вън”. Символиката на тежестта на последствията носи и последният белег на ръката на Матия – “тъмния кръг...мистериозен, незаличим и непоправимо затворен”, създавайки алюзия за невъзвратността на всяко взето решение, с което се затваря един кръг и с него – вратите към всички други възможни сценарии.

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени