КОВИД пандемията, която изневиделица удари внезапната спирачка на икономиката на цялата планета, към настоящия момент вече струва много скъпо. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие изчисли, че към края на настоящата 2021 г. световното стопанство ще бъде на минус със 7 трилиона долара.
Анализаторите констатират, че световната финансова криза от 2008 г., която побързаха да окачествят като „великата рецесия”, бледнее пред сегашната криза. Ще бъде ли сегашният спад един от най-жестоките в историята и кои ще пострадат най-много?
Невъобразимите загуби
Още през април тази година Международният валутен фонд (МВФ) предупреди: „Великата рецесия” отпреди 12 години не може да се сравни с това, което ни очаква. През 2008 г. Глобалният вътрешен продукт (Глобален вътрешен продукт) се увеличи с 1,83 на сто, а през 2009 г. за първи път след Втората световна война спадна с 2,3 %.
Според изчисленията за 2020 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се очакваше шестпроцентов спад. Към настоящия момент данните са по-добри – минусът е 4,5 %. Но подобно срутване не се бе случвало в най-новата история на планетата.
Според прогнозата на ОИСР към края на настоящата година общата загуба на световната икономика заради пандемията от коронавирус ще достигне седем трилиона долара. Това е съпоставимо със съвкупния годишен бюджет на САЩ – 4,1 трилиона, а също и на Китай – 3,2 трилиона долара.
Икономиката на САЩ се срина рекордно с една трета
Най-силният удар понесе икономиката на Америка през първата половина на годината заради масовото затваряне на предприятията в рамките на предприетата тотална карантина. Най-тежко се оказа второто тримесечие – водещите световни икономики се сблъскаха с невиждан срив. В САЩ БВП рухна с 32,9 % , на Евросъюза – с 14,4 на сто. Спадът при ключовите европейски държави се оказа двуцифрен, а във Великобритания например - минус 21,7 %.
Правителствата на развитите икономически държави изхарчиха трилиони долари за мерки за подкрепа, за да върнат икономиката в нормалното ѝ състояние, но това очевидно не бе достатъчно. Но ако не бяха тези бюджетни инжекции, ситуацията щеше да бъде далеч по-тежка, коментират анализаторите на ОИСР.
Най-много пострада сферата на услугите – транспорта, развлекателната индустрия, туризма, хотелиерският бизнес. Тези сектори бяха ударени от вълна от фалити. Ако търсенето не се възстанови, неизбежна е и нова вълна от банкрути. Последиците са масова загуба на работни места, нарастване на бедността и неравенството. В зоната на най-големия риск са страните с формираща се пазарна икономика. Към тях се отнасят не само малки държави, но и такава страна като Русия, например.
Има риск от този скок надолу, когато икономиката ще усети отложения ефект от намаляване на работните заплати и на притока на инвестиции. Но най-голямата опасност си остава нова вълна на пандемията от коронавирус и нов икономически локдаун.
Коронавирусна петилетка и дългосрочен хаос?
Макар признаците за възстановяване на световната икономика да се очакват още през третото тримесечие на 2021 г. , а според разчетите световният БВП може дори да нарасне с 5 на сто, бърза нормализация не се предвижда. За това „ ще са необходими цели пет години”, коментира главният икономист на Световната банка Кармен Рейнхарт, а най-силно ще пострадат най-бедните държави.
Новата реалност ще е за дълго, смятат анализаторите на ОИСР
„С коронавируса ще се наложи да живеем още много месеци. Това изключва възможността за скорошно възстановяване на предишната икономическа активност. Това е сериозно сътресение”, коментира главният икономист на ОИСР Лорънс Буун.
Според аналитиците на германската Deutsche Bank, сегашната криза ще разклати всички структури на световната икономика и ще настъпи „епоха на бъркотия”.
На света му предстои нов структурен суперцикъл, който ще влияе на всичко – от икономиката до стойността на активите, политиката и начина на живот като цяло. Коронавирусът ни приближи до тази епоха. Ще възникнат неразбирателства, ще се забави глобализацията, която осигуряваше бърз икономически растеж и увеличаване стойността на активите през последните 40 години.
Дълговете на правителствата и корпорациите се увеличават. По данни на института по международни финанси глобалният дълг – общата задлъжнялост на населението, компаниите, финансовите организации и правителствата на всички държави, вече достигат 255 трилиона долара. Това е ТРИ ПЪТИ повече от общият световен БВП, това е дългова бомба, която може да се взриви.