Автор
Антония Михайлова

Трогателната история на Шарл дьо Гол и неговата дъщеря със синдром на Даун

Има истории, които с времето избледняват и изчезват като топящ се сняг в прегръдката на пролетното утро. Но има и такива, които трогват душата, оставяйки незаличима следа в съзнанието и сърцата на онези, които по един или друг начин са се докоснали до тях.

Такава е историята за известния генерал, политик и президент на Франция Шарл дьо Гол и неговата най-малка рожба – дъщеричката му Ан, родена през 1928 г. със синдром на Даун.


Дьо Гол е имал още две деца – Фелипе (роден 1921 г.) и Елизабет (1924 – 2013 г.).

Семейството не е крило този факт, но и не го е афиширало. За малката Ан се е грижила майката Ивон и гувернантка. Никога през целия ѝ 20-годишен живот, нито за миг не е ставало дума за преместването ѝ в специализирано заведение.

Трите деца на Дьо Гол

Ан не е могла да изговаря думите правилно. Изразявала се е трудно, движела се е бавно заради лошо зрение.

Генералът е обожавал децата си, но към специалното си момиченце е изпитвал особена покровителска нежност. Носил я на ръце, милвал я бащински, избирал ѝ рокли, пеел ѝ песни, играел с нея, пълзейки на четири крака. Всеки един миг от свободното си време Дьо Гол посвещавал на Ан.

Към никое от другите си деца не се е отнасял с такава нежност, всеотдайност и загриженост, както към най-малката си рожба.

Ген. Шарл дьо Гол, 1945 г.

Казват, че единствената дума, която Ан произнасяла ясно, била "папа/татко/". А Дьо Гол се обръщал към нея с "Моя радост".

Ан била едва 20-годишна, когато си отишла от този свят. Вследствие на пневмония.

На погребението генералът казал с горест: "Сега вече стана като другите."

Самият Дьо Гол винаги носел в себе си снимка на Ан, дори след нейната смърт.

Веднъж той споделил със свещеника си следното: "За един баща това беше голямо изпитание, но за мен беше и благословия! Това дете беше моята радост! Ана ми помогна да се издигна над славата, над неуспехите, тя ме научи да бъда над обстоятелствата!"

Още през 1945 г. семейството основава фонд за лечение на деца с ментални увреждания. Фондът все още работи и се ръководи от внучката на генерала, също с името Ан.

На снимката Дьо Гол е с Ан на плажа през 1933 г. Тя е впила топъл поглед в очите на любящия си татко, а неговите устни са полуотворени, сякаш тананикайки ѝ френската детска песен "Вие сте прекрасна, мадмоазел", която генералът обичал да пее на Ан.

Шарл дьо Гол издъхва на 9 ноември 1970 г. Погребан е в Коломбе льо Дьоз Еглиз до любимата си дъщеря.

Ан дьо Гол - втората дама от ляво навдясно

Четете още: Какво трябва да знаем за хората със синдрома на Даун