Автор
Веселина Петрова

Юруш към Гърция - за Бога, братя - да избягаме от лайната!

Лято е. Знам, че много от нас още не са го осъзнали, защото някак пропуснахме пролетта. По обективни причини. Но е лято. И съвсем скоро дори на най-търпеливите ще им замирише на море.

От известно време нашите институции се опитват да ни обяснят колко е хубаво да бъдем патриоти и да отидем на нашето си Черно море. Казват, че трябва да подкрепим туристическия бранш, че трябва да сме патриоти. Хубаво. Аз обичам българското. Но дали българското обича мен?

Нашето море е тъй дълбоко – откъм подводни камъни. Вярно е. Има чуден пясък, красива природа... Но те не се виждат от безкрайните редици платени чадъри, строежите и мръсотията. Вярно е – имаме много хотели и къщи за гости. Но техните собственици не успяха да се научат, че клиентът наистина е цар, а не дойна крава, която да изцедиш до последно, без да дадеш нищо от себе си. Нито храната е храна, нито обслужването - обслужване. Казваме, че ще има безплатни чадъри, ама сега да сложим тука една друга таксичка – я за събиране на пепел, я за интернет, я за „свободен слънчев коридор”, за всичко може. Важното е пари от безплатния чадър да се избият, че и отгоре да има.


Гърция ли? Защо не? Там няма златист пясък, но има обслужване на ниво, има мисъл за клиента, има мисъл за бъдещето.

За гърците туризмът е бизнес в развитие, а не дойна крава за един сезон.

Гърците не се притесняват да бъдат добри стопани и домакини, защото знаят, че догодина пак ще отидем при тях, и по-догодина също. Те мислят за туризма като за устойчив бизнес, който трябва да се подпомага и развива. Те си изкарват хляба с това. Години наред. А ние просто се опитваме да вземем някой лев сега веднага. Докато градим, застрояваме, мародерстваме, изнудваме клиентите.

Затова всички се юрнаха днес към Гърция.

"Следващия път като строя подпорна стена, презастроявам, развалям дюни, унищожавам къмпинги, взимам такса стол, искам за чадър 40 лв, сервирам развалена храна, поддържам стил мутро барок, държа се лошо с клиентите си, оставям водата да стане кафява, не строя пречиствателни станции и т.н. бих се замислил дали нямаше да е по-добре тези хора сега да отиват да изхарчат парите си в България, а не да чакат да се "спасят" за малко на юг...", написа Светлин Желев във фейсбук.

Опашката на Кулата достигна днес 5 км. Хората стоят в задръстването и недоволстват. Но ще ходят на гръцкото море, докато нашите тук не си направят пречиствателни станции. И не само. Там кафето е два лева, на плажа четири - у нас - 8. Там чадърите са безплатни. У нас - само някъде. Или по-точно на 17 от 132 плажа. На другите „плажното оборудване” щяло да е по-евтино... Тоест, концесионерите хем няма да си платят дълговете към бюджета, хем пък ние ще им напълним джоба.

На 25 май пак Ангелкова каза, че нямало да е хептен така – безплатни щели да са чадърите на 17 от 132 плажа. На другите „плажното оборудване” щяло да е по-евтино. Тоест, концесионерите хем няма да си плятят дълговете към бюджета, хем и гражданите няма да се радват на безплатни услуги.

копирано от: https://debati.bg/yurush-kam-gartsia-che-tuka-ne-ostana-plazh/?fbclid=IwAR3opI6tXpCovDiJsg7qMjW1x6_TW3liFyRfs_T-QvvDPslYuI10OqVqJms

Ние не мислим за туризма като за част от икономиката, която носи и престиж, и добри доходи. Не. Затова и сезонът ни ще го „нема”. Нещо, от което се опасяват от бранша. И се надяват от помощ от държавата. Но докато се надяват да вземат, да съберат концесионерите и да им обяснят, че така туризъм не са прави. Иначе съвсем скоро няма да ни има на туристическата карта на света. Скоро. Толкова скоро, колкото изчезне и последната шепа пясък, затрупана от малки и по-големи подпорни стени.