На 13 ноември отбелязваме Международен ден на слепите хора и Световен ден на добротата. Съвпадението на двата дни съвсем не е случайно. Очите са онзи орган, който ни дава възможност да се насладим на светлината и красотата на човешкия живот. Въпреки че хората, лишени от зрение, развиват други качества, те изпитват силната нужда от нашата закрила и разбиране, от нашето внимание и уважение.

Незрящите хора се нуждаят от подкрепата на всички нас, зрящите. А когато зрящите изпитват вътрешната потребност да помагат на нуждаещите си и съответно да прилагат в действие тази потребност, сам по себе си това е акт на доброта.

Не е случаен и изборът на датата, в който се чества Международният ден на слепите - 13 ноември е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който отчита съществуващата несправедливост към незрящите хора и се заема да направи живота им по-достоен. Той полага основите на световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи.

Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на слепите пък се дължи най-напред на французойката Жили Дербемон (1930 г.) и в САЩ на Джордж Бонъм.

Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г. На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун.

Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. От 1928 г. до днес Националното читалище на слепите "Луи Брайл" в София е основният издател на художествена литература на брайл. Библиотеката на читалището притежава фонд от почти 2000 заглавия. Тя обслужва читатели от цялата страна, като изпраща книгите по пощата. В София обслужването се извършва с кола по домовете.

Първите български „говорещи“ книги са записани през 1959 г., а първото брайлово списание в България излиза през 1933 г. Първото списание на аудиокасети е записано през 1963 г.

За съжаление, начините за трудова реализация у нас са твърде ограничени, защото целият свят е изграден върху зрението и всичко се обслужва визуално. С напредъка на технологиите отпадат много функции – ако навремето слепите хора са работили ръчно, имало е отделни занаяти, имало е телефонисти, днес всичко това се обезсмисля. Интелектуалните професии продължават да имат значение, затова е важно образованието. Ето защо едно сляпо дете не бива да расте изолирано, а от ранна възраст да бъде обучавано в ползването на съвременните компютърни програми, на тактилните сензорни дисплеи и т.н.

Отбелязването на Световният ден на добротата също не е случайно. На този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. За този ден френският художник Орел е създал специален символ – „открито сърце“. Според изследванията на психолози от Япония и САЩ, колкото повече добри постъпки вършим, толкова по-щастливи се чувстваме.

Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, нежност и други положителни чувства като внимание, услужливост, състрадание, подкрепа, се чувстват много по-добре както физически, така и емоционално. Изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.

Доказано е още, че когато човек направи нещо добро за друг, в него се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват кръвоносните съдове. А в тялото му се отделя по-голямо количество ендорфин и серотонин – хормоните на щастието.