На днешната дата - 1 ноември, отбелязваме Деня на народните будители. Това е общобългарски празник, който почита делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух и стремеж към образование и книжовност.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1923 г. цар Борис III обявява 1 ноември за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. той е забранен от комунистическия режим, а честването му се възстановява на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, който е почитан като небесен покровител на българския народ и образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. Сред тях са Паисий Хилендарски, Владислав Граматик, Петър Парчевич, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Христо Ботев, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев и много други.

Съвсем естествено не липсват и женски фигури, които със своята дейност са спомогнали за развитието на родната култура и националния дух и заслужават да бъдат определени като будители. Такава е Анастасия Димитрова.

Според законите на Османската империя на девойките е забранено да бъдат ограмотявани наравно с момчетата. Младата Анастасия Димитрова слага край на тази безпросветна тъмнина за българските момичета през 1841 г., откривайки в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище. Будната и одухотворена Анастасия не просто обучава, а вдъхновява, затова и нейните ученички не само придобиват нови знания, но и започват да осъзнават необходимостта от образование и ролята му за така желаното извоюване на национална свобода. Затова момичетата, обучавани от Димитрова, сами започват да развиват мрежа от девически училища по българските земи.

Енергична учителка и една от първите радетелки на девическото образование във Враца и страната е Цвета Кръстенякова, ученичка на Анастасия Димитрова. Такава е и Парашкева Нейкова, която открива първото девическо школо в Ловеч. Благодарение на тях и на дейността на още редица будни и смели дами след средата на XIX век, за жените се слага край на безпросветността и пред тях се отварят широко вратите на образованието.