Какво кара човек да извършва грабежи, да проявява насилие над по-слабия, да нарушава закона и да извършва тежки престъпления, най-жестокото и непростимо от които е отнемането на човешки живот? Въпрос, който вълнува човечеството от незапомнени времена до днес.

От години изследователите се питат къде се крие онзи грозен и безпощаден „демон“, който превръща един човек в престъпник. Лоша семейна среда? Агресивно отношение? Преживян стрес? Травма в детството? Или може би всичко това взето на куп? Къде е разковничето? Защо докато едни хора творят и създават велики произведения на изкуството, оставяйки след себе си незаличима следа чрез дела и творби, то други се превръщат в жестоки създания, посягащи на най-ценното на този свят – човешкия живот?!

Избиване на младенците, жени на кладата, Холокоста, деца в мините – още стотици са примерите от човешката история, доказващи докъде може да стигне човещката жестокост. Примери, останали като незаличимо клеймо върху човешкия род – единственото същество на планетата, което убива не за да оцелее, а за удоволствие!

В средата на миналия век съществувало разбирането, че престъпниците притежават особени белези – по лицето или тялото, по които могли да се разпознаят. Разбира се, това са абсолютни глупости – остатъци от съществували в миналото предразсъдъци и суеверия.

Най-новите проучвания доказват нещо съвсем различно. Според последни изследвания разковничето на престъпността се крие в гените. Само за сведение, майката на известният сериен убиец Чарлз Менсън също е била криминално проявена.

Гените са отговорни за химическите вещества в мозъка. Установено е, че при много жестоки престъпници хормонът серотонин е в изключително занижени количества. Ако в предния мозък нивото му е ниско, то насилието излиза извън контрол.

Серотонинът, известен като хормона на щастието, е невротрансмитер, вид химическо вещество, което спомага предаването на импулсите в мозъка от един отдел на друг. Последните проучвания в областта на неврозаболявания еднозначно заключават, че неправилното отделяне на хормона пряко влияе на мозъчната дейност и играе роля в голяма част от психичните разстройства.

Резултатите от нови експерименти, дело на екип учени от Факултета по медицина университета UNIGE в Женева сочат, че колебания в отделянето му могат да засегнат област в мозъка, отговорна за регулирането на гнева.

Други фактори също са от решаващо значение, добавят учените. Един от тях са душевните травми през детските години, причинени от малтретиране или сексуални посегателства. В много случаи страхът също може да подейства като катализатор на агресията.

Оказва се, че комбинация от генетична предразположеност и тежки емоционални и психически травми от миналото могат също да предопределят престъпното бъдеще на човек.

Такова понятие обаче като ген на престъпността, не съществува, категорични са изследователите.

Четете още: Защо българките продължават да обичат мъже, които ги убиват?