Автор
Пепа Попова - Пепита

Да забравя, че имам планове. Ето това е планът ми за щастие през август

Август е - време за дълга почивка край морето, за релакс, за повече отделени мигове на семейството, приятелите, любимия. Време е и за дълги и лежерни утрини с чаша ароматно кафе, още по-дълги и приказни следобеди на брега и магични нощи с мирис на море. Това определено е основна част от to-do листа ми този месец.

Всъщност, да забравя, че имам планове, да забравя, че имам неотложни срещи, срокове, задачи, да забравя за интернет, за часовника на ръката ми, за електронната поща, да захвърля телефона, компютъра и таблета си в ъгъла и да правя най-важното - Да живея СЕГА! - ето това е може би есенцията на моя август.

Какво по-важно може да има от това да направиш късна закуска за двама тийнейджъри или ароматно кафе за половинката си, да събудиш близките си с усмивка и да прекараш шеметно деня си с тях на плажа, да се видиш със стари и верни приятели или да поостанеш малко по-дълго в дома на родителите си, да помогнеш на майка си да довърши онова извънземно сладко от смокини, в което освен парченца плод има и толкова много детски спомени... А накрая да сложиш капачките и да оставиш баща ти да затвори бурканите, пълни с любов...

Знаете ли, усещам, че все по-рядко изпитвам истинско щастие, макар всичко да ми е наред. Удовлетворение от добре свършената работа – да, задоволство от успешно завършен голям проект – също. Но онова щастие, което кара сърцето ти да танцува и очите ти да искрят или сладка бучка да застане в гърлото - това изпитвам само и единствено следствие на най-обикновени случки и жестове.

Душата ми ухаеше на рози, а в гърлото си имах бучка, от която постоянно ми се плачеше в началото на юни, когато, прибирайки се от морето, минахме покрай вилата на мама и тате, която те бяха превърнали в приказна розова градина с десетки прекрасни рози, засадени и отгледани от тях двамата. А татко ми беше събрал най-красивите цветове в прекрасен букет - букет от любов...

Подобен букет от любов получих и през юли – на рождения си ден. И щастието се появи изневиделица не заради големия брой аленочервени рози, които съпругът ми ми подари, а заради начина, по който се опита да го направи и да ме изненада след 19 години брак, а аз с вечното си бързане развалих изненадата. Гледката на мъж с прилично голяма червена кофа, пълна с поне 4 дузини червени рози (които не знам къде бе крил цяла нощ), опитващ се да отключи вратата в шест сутринта с идеята да ги подреди до вече аранжираната на масата закуска и физиономията му, в момента, в който аз развалих изненадата, събуждайки се и отваряйки вратата - за мен бе повод за усмивка и чиста доза щастие.

Щастлива бях и в събота, когато осъмнах с две дузини момчета и момичета (някои от които не бях виждала цели 25 години) в родния си град на среща на випуск 94 на Езиковата гимназия. Прегърнати и в кръг посрещнахме зората, пеейки като за последно "Един неразделен клас". В случай, че се чудите дали да развалите морската си почивка и да се включите в организираната от някой ваш бивш съученик-ентусиаст среща - моят съвет е да не се замисляте и да го направите. Защото усещането от това да изречеш отново клетвените думи "Кълна се във Дявола и в Бога да сторя аз за теб каквото мога!" с чисто като на 18 сърце, да прегърнеш любимите си учители, е несравнимо.

Всъщност щастието се крие в малките неща, които обаче често пренебрегваме в ежедневието си. Този август смятам да се концентрирам именно върху тях - да посрещам изгреви и залези в компанията на любими хора.
От опит знам, че подобен план е най-труден за осъществяване, но си струва човек да опита.