Пепа Попова - Пепита

Не съм от късметлийките с идеални мерки, но пък съм от щастливките, които в последните години успяха да превърнат страстта си към модата и стила в идеалната професия/хоби. Обичам да пиша кратки истории за онзи красив свят, в който всички цветове са в хармония, в който силуетите са изчистени и семпли, материите ефирни, аксесоарите класни, а жените - елегантни като Коко или Одри. И тази колонка ще бъде такава - едновременно вдъхновена от и посветена на елегантните дами.

Gucci - историята на една истинска италианска афера

13 ноември 2021 | 12:29
24096
0
0

От няколко дни всички и киноманиаци, и любители на модата говорят за филма на годината - "Домът на Гучи". Официалната му премиера бе преди броени дни в Лондон, а съвсем скоро очакваме лентата и по нашите кина. Именно появата на най-очаквания филм ме провокира да се заровя в историята на модата и да ви разкажа как една италианска марка успява да оцелее вече почти 100 години през скандали и кризи, падения и възходи, луди успехи, страст, любов, семейни войни, извънбрачни деца, предателства, затвор и поръчкови убийства.


 

 

Преди да се стигне до семейните войни, вдъхновили дългоочаквания филм, историята на Gucci започва с един човек – Гучио Гучи. Той е роден във Флоренция през 1881 г. в обикновено семейство на италиански занаятчии. Бащата на бъдещия моден дизайнер се занимава с производство и продажба на елитни дамски шапки, което позволява на малкия Гучио от ранна възраст да се запознае с разнообразни техники и технологии за обработка на материали, да научи тайните на шева. Когато младият мъж навършва 23 години, решава да започне собствен бизнес и по този начин да се освободи от постоянните лекции и морализиране на баща си. През 1904 г. във Флоренция се появява работилница, специализирана в производството на конски сбруи, наречена „House of Gucci“. Въпреки претенциозното име начинанието на младия и неопитен Гучио е неуспешно и той скоро трябва да затвори магазина поради натрупани дългове. Напуска родната си Италия и заминава на гурбет в Лондон, където започва да работи като портиер в луксозния хотел "Савой". Наблюдавайки гостите на хотела, бъдещият дизайнер забелязва различните характеристики на богатите хора, техните желания, нужди, навици. Годините на упорита и монотонна работа като портиер, помагат на Гучи да осъзнае колко важна е ролята на багажа в живота на човек - според чантата на пътешественика той може да определи буквално всичко: от чувство за стил до принадлежност към определен социален слой. Десет години събиране на идеи и пари в Савой - 30 000 лири които се смятат за истинско състояние в родната му Флоренция му дават увереността през 1921 г. да се върне в Италия, за да изпълни мечтата си и да започне да прави куфари и пътни чанти, надминавайки френската разточителност и майсторство с неподражаемата елегантност на италианските занаятчии. И така, през 1922 г., след завръщането си във Флоренция, италианецът, който тогава е вече на 40 години отваря второто си предприятие - фирма за производство на луксозни стоки от естествена кожа.

 

Този път късметът се усмихва на предприемача и бизнесът му започва да дава първите плодове. Първоначално в магазина са представени продукти като костюми за жокеи и конски сбруи, както и дамски чанти и куфари. Изработено изцяло от естествени и висококачествени материали, конното оборудване на Gucci бързо печели любовта на ездачите, които избират тези екипировки за важни състезания. Благодарение на производството на тези продукти, слуховете за марката постепенно започват да се разпространяват в цяла Европа. Впоследствие синовете на Гучи - Алдо, Васко и Родолфо се включват в бизнеса на таткото и репутацията на компанията започва да расте. Първородният Алдо се интересува особено от съдбата на компанията. Именно той през 1933 г. изобретява уникалното корпоративно лого на модната къща с познатите преплетени букви G и G - инициалите на Guccio Gucci. Отварят се магазини, освен във Флоренция, също и в Рим, в Милано, а след това и в САЩ. Малко преди смъртта на Гучио Гучи през 1953 г. в хотел The Savoy Plaza в Ню Йорк се отваря магазин на Gucci, като почит за работата му в техния хотел в Лондон.

След смъртта на основателя, марката продължава да бележи успех. Именно 50-те и 70-те години на миналия век са особено значими за модната къща, тъй като през този период се оформя ДНК-то й. През 1947 г. е създадена легендарната чанта с бамбукови дръжки (любима на Елизабет Тейлър), след което се появяват първите визии на емблематичата за Gucci раирана лента в зелено и червено, която до днес присъства в дизайна на почти всички модели, произведени от модната къща. А когато на пазара излизат и елегантните мокасини Horsebit с емблематичния златен двоен пръстен през 1953-та, всички се сдобиват с по чифт - от богатите европейски джетсетъри, които не стъпват никъде другаде, освен в първа класа на самолетите, до младите, но твърде елегантни студенти.

 

 

През 1961-ва, след като Жаклин Кенеди е забелязана да носи чанта Gucci, модната къща нарича аксесоара си „Джаки“. Грейс Кели също оказва огромно влияние върху дизайните на Gucci. Когато си купува чанта с бамбукова дръжка през 1966 г., Родолфо Гучи й подарява флорален шал, направен специално за нея. Шалът е с нарочно поръчана илюстрация от известния художник Виторио Акорнеро и по-късно принтът е наречен "Флора“. Отварят се още магазини - в Токио, Хонг Конг и на други места в Ню Йорк, където започват да се продават и дрехи. Gucci дори влиза в индустрията за красота през 1975 г. с дебютния си аромат Gucci No.1.

 

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Clapotis (@clapotis_)

За съжаление след години на възход идват времена на криза
През следващите няколко десетилетия, Гучи претърпява няколко основни метаморфози, както и немалко драми. Внуците на Гучио работят във фирмата в началото на 80-те, а в семейството непрекъснато се карат кой да контролира. През 1977 г. синът на Алдо Паоло става вицепрезидент на Gucci Shops Inc и Gucci Parfums. Именно той се опитва да присвои целия бизнес за себе си и след като се опитва да промени логото и инициалите на дядо си, Алдо уволнява сина си от компанията. Заради тази стъпка от страна на баща си, Паоло разказа на полицията за всички финансови измами на марката, заради които Алдо влиза в затвора. В крайна сметка синът на Родолфо, Маурицио, поема властта, изтласквайки братовчедите и чичо си Алдо от компанията. През 1989 г. холдинговата компания Investcorp придобива почти половината от Gucci, за да даде на марката така необходимия тласък. А Маурицио Гучи е разстрелян от наемен убиец, нает от бившата си съпруга Патриция Реджани, която го поръчва заради това, че той я напуска...

 

 

 

 

Казах ви – Истинска италианска афера...


Трудното положение на Gucci започва да се подобрява едва в края на 90-те и началото на 2000-те, когато във фирмата се присъединява младият и амбициозен дизайнер Том Форд. Именно той бележи ерата на ренесанса на компанията, създавайки уникални колекции, поразителни със своята простота, но в същото време - изтънченост.
През 2003 г. компанията по чудо е спасена от фалит.

След като Форд напуска Gucci Group, съветът на директорите на компанията решава да поднови договора с Алесандро Факинети и Фрида Джанини, които също успяват да впечатлят публиката с колекции, отличаващи се с богата и жива цветова схема, необичайни и смели щампи.
Днес един безспорен гений сред модните дизайнери – Алесандро Микеле – оглавява компанията като творчески директор. А Gucci отново е на върха.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Gucci Official (@gucci)

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Gucci Official (@gucci)

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Gucci Official (@gucci)

Коментари

Добави Коментар