Автор
Пепа Попова - Пепита

Милена Атанасова - дизайнерката, на която Александър Маккуин благодари с писмо за професионализма

Всички, които прелистват виртуално страниците на “Пепитеният бележник” знаят, че той е посветен на красивия свят, в който цветовете са в хармония, в който силуетите са изчистени и семпли, материите ефирни, аксесоарите класни, а жените - елегантни като Коко или Одри. Тази колонка е едновременно вдъхновена от и посветена на елегантните дами и на жените, които умеят да създават около себе си красота.

Днес ми се иска да ви срещна с една българка, която умее да твори красота с етикета Haute couture. Тя е усвоила до съвършенство майсторството в изработката на облекло, фините техники и е планирала визуални стратегии рамо до рамо с имена като Александър Маккуин, Албер Елбаз, Стела Макартни и други. Тя е по-успешна и призната в света на модата навън, отколкото в България - тя е единствената БГ дизайнерка, която фигурира в световната Енциклопедия за висша мода.

Милена Атанасова е истинско вдъхновение. Тя е експерт в законите на елегантността и в тънкостите във фешън бизнеса и неслучайно учи студентите не само как се правят дрехи, но и как те да бъдат конкурентни на европейския и световния пазар.

Дизайнерката, която живее и твори в Париж повече от 20 години е работила за Стела Макартни, „Живанши“, Александър Маккуин, „Ланвен“, Ив Сен Лоран, днес разкрива пред нас някои от тайните си за успех в света на висшата мода:

Милена, как започна Вашето пътуване в света на модата? Кой създаде у Вас вкуса към красивото, към дизайна и въобще към изкуството?

Моето пътуване в света на модата започна от България. Вкусът към изкуството и естетиката идва от моето семейство. Баба ми по майчина линия беше изключителен художник. Бях обградена от хора, които обичаха красотата и елегантността - не само като външен израз, но и като мисловен процес. Започнах да правя мода и фешън дефилета като ‘’Милена Арт’’ още преди да замина за Париж. ‘’Приказка за възрастни’’ беше първото ми самостоятелно ревю в НДК с участието на Богдана Карадочева. Тогава създадох в София и първия моден европейски клуб, който се намираше точно срещу Попа. Следващото ми ревю нарекох ‘’Огледала.’’ Всичко се случваше зашеметяващо. Не след дълго обаче се наложи да прекъсна кариерата си, тъй като преживях поредица от много тежки моменти.

Първо загубих баща ми точно по време на подготовката за първото ми ревю в НДК. Не след дълго загубих моя съпруг и брат си. Тези тъжни събития изискваха от мен да предприема категорична промяна - да видя нещата и себе си по нов начин. Тъкмо бях получила предложения от Париж и от Ню Йорк. Трудно ми беше да се отделя на прекалено далечно разстояние - мисълта ми оставаше в София. Преместих се в Париж, където дълги години бе живял и учил моят дядо, а и бях по-близо до България. В началото усъвършенствах езика и се адаптирах към общество с различни изисквания и разбиране... Смених ракурса към професията. Изучавах средновековна архитектура и иконография, а след това и вътрешна архитектура - възлагаха ми интересни и много увлекателни проекти, които завършвах с успех. Но въпреки всичко моите професори в института, в който учех, бяха категорични, че не трябва да погубвам потенциала си като моден дизайнер. За това паралелно ме ангажираха с проект по изследването на символиката в облеклото, към който по-късно написах авторска теза. Когато завърших обучението по архитектура, започнах обучение към института за изкуства и дизайн ’’Дюпере’’. Започнах да правя изложби, а на едно събитие, организирано от аристократични френски фамилии се запознах с моя първи артистичен агент. Това беше една дама, която ме представи в някои от известните модни къщи на Париж. В „Диор“ ми предложиха дългосрочен договор – но се наложи да откажа, тъй като вече бях приела да работя в „Живанши“. Продължих в „Ланвен“, после участвах в първата колекция на Стела Маккарни - и от там веднага ме извикаха да се включа в колекциите на Александър Маккуин, където останах няколко поредни години.



Как една българка успява да се нареди сред най-големите в международния фешън елит и да запише името си в Енциклопедия на световната висша мода?

Началото на кариерата ми не беше лесно. Още повече, че по онова време бях първата българка, която попадаше в творческото пространство на най-известните в света френски модни къщи. За тях „българка“ звучеше доста екзотично. Въпреки знанията и творческите ми способности, се налагаше да започна от нулата. В Париж е така... Трябва да преодолееш серия изпитания, за да заслужиш оценка според истинските си качества. След като останах за сериозен период в най-големите модни къщи и се срещнах със стойностни личности от световен ранг, реших да поема по свой път и да покажа творбите си. Интуицията ми подсказа да претворя авторски облекла „висша мода“ в скулптури и пластики, което беше различно творчество и напълно оригинална техника в жанра „от кутюр“. Мои картини и илюстрации на модели висша мода бяха оценени в аукционната къща „Druot“ и дефинирани като произведения на изкуството. От тук идва и вписването на името ми в Енциклопедията на световната висша мода.

С какво успяхте да грабнете вниманието на Александър Маккуин, Aлбер Елбаз и другите големи, които отвориха вратите на сакралните си ателиета пред Вас?

Бях подготвена. Питаха ме „Можеш ли“? Е, аз можех. Ако не можеш, просто веднага отпадаш - мястото ти не е там. Също така вярвам, че те се впечатлиха от факта, че се отнасях с много любов към всяка скица, към всяка дреха, към всеки детайл. Всяка колекция за мен бе кауза. Конкуренцията в тази среда е жестока. Прекарвах поредици от безсънни нощи в работа - без да се оплаквам, без да имам претенции и с единственото желание всичко да става перфектно. Необходимо е да си съвестен и максимално вглъбен в това, което правиш. Следвах динамиката и управлявах добре стреса по време на колекциите, а там той е в огромни количества.

В коя модна къща сте се чувствала най-уютно и защо?

При Александър Маккуин се усещах най-уютно, въпреки огромното напрежение, провокирано от вечните срокове и изумителния перфекционизъм на самия него. Преди всяка колекция работехме буквално денонощно – можехме да преосмисляме всеки ръкав поне по 10 пъти. Случвало се е да сменим концепцията на рокля точно преди дефилето. Представете си какъв ужасяващ стрес е това. Но въпреки постоянната динамика и високочестотния ритъм, умората не се усещаше. Там всички вибрирахме на една и съща честота. Всяка колекция беше като ода на радостта. Толкова беше вълнуващо преживяването. Когато обявих решението да продължа кариерата си самостоятелно, получих благодарствено писмо от модната къща на Маккуин – за всичко, с което бях допринесла за нея.

В „Живанши“ също се чувствах добре. Работех в самото сърце на компанията - в студиото за висша мода на авеню „Джордж пети“. Изяществото, продължителните анализи и размисли върху финеса на визията бяха в абсолютна хармония с моя вътрешен творчески свят. Тогавашният шеф на студиото е един от най-добрите ми приятели и до днес.

В „Ланвен“ ме караха да се чувствам като почетен гост, обграден с внимание. В отговор на старанието и творческата ми отдаденост самият Албер Елбаз ми поднасяше шампанско и прочутите френски сладкиши ‘’макарон’’. Правеше този жест за малкото хора, които бяхме рамо до рамо с него в артистичното студио на „Ланвен“.

А от кого сте научила най-много?

От всички научих достатъчно и по равно, а в замяна дадох максимума от себе си.

Най-ценният съвет, който сте запомнила?

Никой не може да избяга от себе си.

Защо висшата мода е толкова важна и всъщност кои са нейните основни „консуматори“?

- Висшата мода изисква хиляди часове работа, изпълнена с творчество и техники за прилагане на изключителни художествени, ценни занаяти. През годините в Париж усвоих тези уникални техники за ръчни изработки, които са на изчезване. Малко хора ги владеят и прилагат – а колкото дадено умение е по-рядко, толкова по-скъпо и по-изискано става то. Говоря за моделите, които не всеки може да си позволи, но всеки иска да гледа и да им се наслаждава – на дефиле, в тематични списания или в музеи. Но за да разберем още по-детайлно защо е толкова важна висшата мода за Франция, трябва да проследим революцията в стила през следвоенния период, когато се появяват Коко Шанел, Пату, Марсел Роша, Елза Скиапарели... Франция излиза на световните пазари и започва да печели от своята висша мода, нейният Haute couture е несравним. Парижката мода става безспорната кралица на женско облекло, защото показва на света качество, показва вкуса на френското изкуство. И до днес клиенти на това изкуство са колекционери и богати наследници - например като Дафни Гинес, която притежава няколко уникални модела на Александър Маккуин. Клиенти на висшата мода са световноизвестни звезди, съпруги на петролни магнати и предприемачи...



Какво прави толкова желани продуктите на големите модни марки?

Майсторството в изработката, фините техники, качеството и силните визуални стратегии – това са и уменията, които овладях по време на участията си в създаването на колекциите „висша мода“ на супер брандовете, за които разказвам. Точно тях преподавам на студентите си, точно в тях „тренирам“ клиентите си.

Започна ли възраждането на световната мода след пика на пандемията?

- Модата се готви за нов диалог със света. Най-вероятно това ще започне да се случва от септември. Блокадата вече се вдига, но индустрията ще трябва да се бори усилено срещу ефекта на доминото, роден от кризата и засегнал доходите и на потребителите, и на производителите. Сигурно е обаче, че модата ще се върне към елегантното и качествено облекло. Международните компании развиват оригинални концепции и стратегии - от лукс до иновации, като марките работят най-вече за възстановяването на качеството и стойността. В доклад на специализираните агенции за анализ четем, че по най-известните модни улици се наблюдава увеличение на покупките с 49%, въпреки регистрирания скок в онлайн пазаруването. Разбира се, дигиталната търговия ще се развие максимално и ще покрие широк диапазон на предлагане. И тъкмо тя ще бъде ключов и дългосрочен фактор във възраждането на бизнеса. Изчаквайки, потребителите много ще внимават за разходите си – докато ситуацията бъде овладяна успешно и трайно.



Как виждате мястото на висшата мода днес в този толкова бързо променящ се свят?

Точно висшата мода е устойчивата мода и тя отново ще намери своето място, като само трансформира енергията си. Бързата мода губи своите позиции, тъй като причинява големи щети на планетата - и сега ще трябва да промени начина си на съществуване.

Ако погледнете назад към кариерата си, кое е най-голямото ви лично постижение като дизайнер?


Учих се от големи познавачи. Всяка стъпка в творчеството ми, свързано с тях, беше голямо лично постижение - защото там се иска много и на високо. Всяко усилие, всеки мой творчески принос е бил постижение и крачка напред. Понякога беше много трудно, но и много красиво. Сега, когато се обърна назад, винаги мога да си спомня тези неща, да ги предам като опит - и това наистина е удовлетворяващо. Познавах забележителни личности – общуването ми с Карл Лагерфелд е едно от най-незабравимите преживявания.



Днес обучавате кадри за парижката висша мода в Центъра за визуални изкуства „Студио MVL“ в Париж - кой е най-ценният урок, който искате да предадете на учениците си?


Да изградят у себе си дисциплина, устойчивост, постоянство, вяра в собствените си достойнства. Когато човек е млад, носи крехката идея, че талантът е достатъчен. Но без въпросните качества трудно се създава и постига нещо. Необходим е и добър ментор/треньор.



Кои са принципите за оцеляване във фешън бизнеса?


Прецизен маркетинг, контрол върху идентичността на марката, като нейната история е от основно значение. Хората, които знаят как да създават дизайн и елегантност по най-прагматичния начин, успяват във всякакви условия. Каквито и да са нагласите у публиката, всеки се стреми към качество и зрелищност. Най-сигурно е да се заложи на предварителните продажби, включително на бутици и уебсайтове. Това е отличен начин да стартирате или рестартирате този бизнес. Идеята е да накарате клиентите да купуват предварително моделите ви, които трябва да са разработени в оригинална визия, базирана на модни и технически скици, технологични пакети и проби. /Производителите, с които ще потвърдите срока и цената, трябва да са предварително договорени./ Имате различни възможности – да работите в малък обем (както направих с първия си моден бизнес) или да си партнирате с голяма фабрика за производство на хиляди модели /работила съм и по този начин/. Наложете личния си стил и не забравяйте, че облеклото винаги е послание. Дръжте под око и социалните мрежи. В момента оптимизмът и смелостта са задължителни, за да продължим напред. Мода е имало и ще има, но този път с нов поглед към красотата и необходимостта.

В коя роля се чувствате най-комфортно - на топ дизайнер, художник, преподавател?


Моят двигател е творчеството - и неговата сила се разпределя равномерно във всяка професионална роля. Затова се чувствам добре във всяко амплоа.

Живеете в Париж. Как протича един ваш ден там - какво обичате да правите, къде обичате да пазарувате, кой е любимият ви бутик?


Обикновено ставам към 6 и 30. Денят ми започва с преглед на българската преса. Първо трябва да знам как е България, какво се случва в родината ми. После прочитам няколко страници от започната книга. Навсякъде около мен има разхвърляни книги, тъй като имам навика да чета по две или три едновременно и те винаги са на различен език. Това ми помага да поддържам вече научен език или да изучавам нов. Паралелно, разбира се, се грижа и за добрия си външен вид - хидратираща маска, плодов сок, здравословна храна. Тъй като динамиката на ежедневието ми е доста интензивна и нямам много време за пилеене, всяка седмица правя списъци със скици варианти за това какво ще облека и какви да са комбинациите - поставям ги на вътрешните врати в гардероба ми. Така всяка сутрин бързо посягам към вече определената композиция – това спестява много време, като едновременно ми позволява в рамките на няколко минути да се облека в адекватен външен вид според ангажиментите ми. Задачите за деня винаги подготвям и разпределям предишната вечер. Управлението на времето е много важно за мен и за това обичам да поддържам определен ред и дисциплина във всичко. В малкото свободно време се разхождам из Париж и наблюдавам красивата архитектура... Постоянно съм на изложби. Всеки ден минавам през „Фобур Сент Оноре“, площад „Вандом“, авеню „Джордж Пети“, авеню „Монтен“ – там са всички бутици за висша мода и луксозни стоки. Бутикът на „Ермес“ е от любимите ми, както и тези на „Шанел“, „Ив Сен Лоран“, „Ланвен“, „Аликзандър Макуин“, „Диор“, „Луи Вюитон“... Пазаруването става със специални покани, които получавам ежегодно. Обичам да пазарувам и в Галери „Лафайет“, които са отворени отново след двумесечната карантина. Обичам с приятелки да отсядаме в градината на ресторанта на прочутия дизайнер Ралф Лорен. Мястото е вълшебно - точно до кафето на Армани срещу църквата „Сен Жермен“.



Как бихте определили лукса? И кой е най-големият лукс в живота ви до тук?

Луксът извисява уникалността на предмети и преживявания. Индустрията на лукса няма да загуби чара си, тъй като винаги се нуждаем от ‘’високи’’ новости или висши технологии.... Това е еволюция и така върви светът. А най-големият лукс в моя живот е, че успях да правя това, което обичам. Това още веднъж доказва, че луксът е и понятие, което всеки измерва според собствените си нужди и представи.