Автор
Пепа Попова - Пепита

Пепитеният “to-do-list” за 2019: Майска мечта... с дата

На всеки две години хиляди хора от цял свят отиват във Венеция, за да се насладят не само на уникалната архитектура и атмосфера на града на каналите, но и на най-доброто от съвременното изкуство. 58-то издание на международното Биенале, което тази година ще премине под мотото "Да живееш в интересни времена", се открива за публика в събота 11 май 2019 г. и ще продължи до неделя, 24 ноември 2019 г. Експозициите са разположени в два изложбени центъра – Арсенале – залите на старите докове и в Градините на Венеция.
Ако никога не сте били сред неговите посетители като мен, то е време да изберем дата между средата на май и края на ноември и да планираме уикенд във Венеция. Със сигурност ще видим перлата на Италия, изникнала от водата на венецианската лагуна още през V век и очаровала целия свят със своите величествени дворци, романтични канали и красиви площади по един съвсем различен начин. По време на последното издание, например, тя бе буквално обгърната в ръцете на Лоренцо Куин, които изскачаха директно от канала. Модерните скулптури и авангардни инсталации са традиционно част от пейзажа на приказния град по време на Биеналето и свързват с невидими нишки посетители и художници-авангардисти.

View post on Instagram
 

Мечтата ми да стана част от тази уникална арт мрежа всъщност датира от 2015-та. Точно тогава видях приказните снимки на моите колеги, посетили павилиона на Япония и инсталацията на Чиаро Шиота: една страхотна червена паяжина – конци в безкрайна плетеница, обгърнали стените и таваните на помещението, а от тях висят предизвикателно ключове. 50 хиляди ключа, събирани в продължение на 5 години, висящи от облак от здраво преплетени нишки на алена прежда и сякаш един от 50-те хиляди ключа успя от дистанция да отключи желанието ми да попадна в подобна плетеница на изкуството.

View post on Instagram
 
View post on Instagram
 

Впечатляващо, нали?

И няма как да бъде по друг начин, защото Венецианското художествено биенале е нещо като Световната купа, само че в областта на изкуството. Всяка страна подготвя своята програма и излага най-интересните съвременни художници и творци. Професионално жури оценява артистите и връчва наградата „Златен лъв” на най-добрия национален павилион, както и на няколко автори, представени в общите павилиони. Едновременно с основната конкурсна програма има паралелна програма - т.нар. „Съпътстващи събития” - множество „отворени маси” с участието на професионалисти и звезди от художествената индустрия, както и образователни програми. Всичко това продължава няколко месеца. Въпреки че Венецианското биенале не е единственото международно арт събитие, се смята, че то определя тона и до голяма степен посоката, в която се развива световното изкуство.
Историята на Венецианското биенале започва през 1895 г., но форумът става особено популярен в следвоенните години, когато общопризнатият световен авангард започва да се появява. В периода 1940-1950 г. наградите във Венеция получават Жорж Брак, Анри Матис, Раул Дюфи, Макс Ернст. През 1950 г. Полък и Де Кунинг са представени в павилиона на САЩ, а през 1964 г., благодарение на същия американски павилион поп-артът получава международно признание: голямата награда на конкурса грабва Робърт Раушенбърг.

От 1972 г. Биеналето става тематично. Темата се обявява от специално назначен куратор на основния проект, като всички участници се съобразяват с нея. Темите са свързани с изкуството или отразяват актуални световни въпроси. Например, през 1986 г. темата на Биеналето беше „Изкуство и наука“, през 2003 г. - „Мечти и конфликти“, през 2015 г. - „Цялото бъдеще на света“. През 2017-та Кристин Масел (главен куратор на Центъра Помпиду в Париж) бе назначена за куратор на Венецианското Биенале, а темата беше: „Viva Arte Viva” („Да живее живото изкуство!”). В един свят, изпълнен с конфликти и катаклизми, изкуството се превръща в основна ценност, свързваща хората, природата и пространството. В същото време, ролята и отговорността на художника се увеличават, тъй като в условията на глобална нестабилност в много отношения именно художниците формират картината на бъдещето.

View post on Instagram
 
View post on Instagram
 


Тази година кураторът Ралф Ругоф, директор на базираната в Лондон галерия Хейуърд, избра за мото думите „Да живееш в интересни времена“. Това пожелание е широко популярно по света като древнокитайско и се приписва на Конфуций, но всъщност няма никакви източници, които да потвърждават такъв произход, съобщава сайтът The Art Newspaper.


Това е измислено китайско проклятие и независимо, че е плод на нечия фантазия, то е оказало реално въздействие върху обществената риторика и полемика — обяснява Ругоф. — Във времена, когато разпространението на фалшиви новини и „алтернативни факти“ подкопават политическия дискурс и доверието, от което зависи той, си струва да се опитаме да преосмислим разбиранията си за това, което се случва. Изкуството може да ни накара да се замислим как определяме нашите културни граници и да ни помогне да се адаптираме към новата реалност."

Убедена съм, че новата реалност ще оживее по неповторим начин във Венеция и аз смятам да съм там и да я видя.... Основателна причина да посетим именно Биенале Венеция 2019 е и участието на България след доста години (последното участие на страната ни е било през 2011г), в които нашите авангардисти по една или друга причина не стигаха до най-големия световен арт форум. Тази година обаче държавата ни ще има своя национален павилион, разположен на последния етаж от Палацо Джустиниан Лолин, а в него ще видим инсталацията „Как живеем“ на артистите Рада Букова и Лазар Лютаков и куратора Вера Млечевска.

Пожелавам им успех!

View post on Instagram