Пандемиите са мощни явления. В един момент животът протича в обичайното си русло – жонглиране между работа и домакинство, мъж на средна възраст и двама тийнейджъри, срещи с приятели и близки (не си мислете, че се оплаквам – като се обърна назад – живот си живеех и толкова много ми липсва ставането в 7.30 и постоянното надпреварване с времето), а в следващия се оказваме на опашка за тоалетна хартия. Коронавирусът повлия на живота ни по всякакъв начин и колкото и да не ми се иска, имам усещането, че ще сърбаме последствията на тази криза с години.

Знам също (в историческите книги го пише), че във времена на криза достигаме до истинските неща и започваме да ги ценим повече. Започваме да ценим семейния уют и сигурността на дома си, храната и най-вече хората около нас... Близките приятели, които се обаждат, за да чуят просто как си поне по два пъти на ден (колкото са брифингите на щаба... няма нужда от имена – те ще се разпознаят), любимите момчета и момичета от детството, с които ме делят граници, дори океани и с които съм преживяла какво ли не – от пионерски лагери, през луди пубертетски години, преход, Виденова зима и режим на тока... Оказва се, че най-близките ми хора, независимо къде ги завари карантината по света, са отново духом до мен, за да ме уверят, че и това ще преживеем заедно. До мен е и Ани, фризьорката, която се грижи за косата ми вече 10 години и която не ме остави и в този кризисен момент, като ми донесе приготвената боя с всичко необходимо (четки, наметало, ръкавици) и ми ги предаде безконтактно пред вратата на дома ми. До мен неизменно е и любимият, който пък не се поколеба да влезе в ролята й и да боядиса корените на косата ми, за да се почувствам отново жена. Аз пък в замяна подстригах косата му с огромно, огромно старание (ако и това не е любов по време на пандемия...).

Точно в този момент разбрах, че хората около мен, които не са по гръмките фрази, а по действията, са тези, на които мога да се доверя и с които съм сигурна, че ще издържа на бурята. С подобни другари, които разбират, че малките неща са тези, които значат най-много и които правиш за някого без специален повод (а просто защото го обичаш и цениш), съм сигурна, че мога да преживея всичко. Важното е да сме солидарни и обединени.

Практикуването на любов по време на пандемия изисква да спрем да мислим само за собственото си благополучие и да обмислим как нашите действия могат да повлияят на повече хора. Практикуването на любов в пандемия означава да бъдем търпеливи по отношение на собствените си страхове и надежди, да се научим да бъдем внимателни с думите си и да се въздържаме от излишни нерви и по-сурова комуникация, за да създаваме по-малко паника и разделение. Това ще ни помогне да останем обединени и да се справим с този труден момент възможно най-добре.

С пандемия или без пандемия, любовта винаги ще намери начин!