Да, обещах да пиша истории за елегантни жени, за стила и красотата им. Днес, обаче, историята е за мъж, не по-малко стилен и елегантен и много, много харизматичен. Надявам се да ми простите отклонението, но той, ТОЙ си заслужава.

Името на Михаил Баришников днес е известно на всички, няма значение дали говорим за любители на балета, или за хора, които само веднъж в живота си като деца, организирано например, са гледали в театъра "Лешникотрошачката". Изглежда, че знаем доста за него: той е роден в Рига, учил е в Ленинград при великия Александър Пушкин (онзи, който преподава и на Нуреев), бяга като Нуреев от Съветския съюз и прави изключителна кариера в Америка. Но трябва да си признаем честно още две неща: мнозина научиха за Баришников от поредицата „Сексът и градът”, където той бе руският любим на Кари Брадшоу, който свири на пиано, чете поезия, танцува по улицата и подарява дизайнерски рокли, а и почти никой от нас не го е виждал на живо да танцува легендарни партии на сцената, когато е бил в разцвета си. С една дума, имаме легенда, а около легендите, както знаем, често има митове.

В продължение на няколко века, откакто съществува класически балет, ролята на мъжа почти винаги се е свеждала до това да бъде опора за балерината. Да пренесе, да вдигне, да помогне да развие пируета си. През 20-и век Вацлав Нижински внезапно кара любителите на балета да обърнат внимание на мъжкия изпълнител. Той прави революция – целият свят е луд по него. Оттогава нататък мъжът в балета не е стойка до балерината, а артист, който пълни зали не по-лошо от най-великата прима. Рудолф Нуреев прекрасно продължава тази тенденция, а Баришников я довежда до съвършенство.

Често се опитват да сравнят кой от тези двама “дезертьори” танцува по-добре: Нуреев или Баришников? Това е като да зададеш въпроса кой е по-значимият композитор: Бах или Бетовен? Коя картина е по-добра: „Джоконда“ или „Герника“? Какви са критериите за оценка? Как могат да бъдат сравнявани най-великите артисти в балета?

Ако говорим за техника, Баришников е феноменален. Той е деликатен и майсторски прецизен както в началото, така и 50 години по-късно, докато активно танцува. Висок отскок, който му е позволявал във времето да изпълнява и най-трудните трикове, отлична ротация, изключителна техника при детайла и, което е важно за балетиста, който излиза от сянката на ролята “опора на балерината”, уважително партньорство с нея на сцената. Да бъдеш партньор на Баришников е било колкото лесно, толкова и трудно. В края на краищата, нека бъдем честни, когато в деня на спектакъла са обявявали смяна на балерината, зрителите едва ли са връщали билетите си. Но ако гледате някой от балетите му на видео, никога няма да видите самодоволството на Баришников в неговото величие или дори и минимално пренебрежение към партньорите си. Тук трябва да добавим, че ако Михаил Баришников бе останал само с класическия репертоар, без да приема нови предизвикателства, съдбата му би била различна. Това, което прави Баришников велик, е липсата на страх от непознатото, жаждата за нещо ново и уникалната му работоспособност.

Баришников показа през годините, че е в състояние да изпълнява перфектно не само двойни пируети, но и съвременна хореография (вижте видеото от представянето на колекция на Rag & Bones) и бродуейски стил, прекрасно да играе във филми (освен интересния Александър Петровски в "Сексът и градът", той играе и във филмите "Бели нощи" и "Повратна точка", за който, между другото, е номиниран за Златен глобус и Оскар за ролята си на Юрий Копеикин). Играе и в театъра.

Изглежда, че той е толкова талантлив, че може да прави абсолютно всичко. А неговият гений, в отсъствието на страх от новото, е в това, че в залата за репетиции за него не важат думите "един от най-добрите танцьори в цялата история на балета" и с желанието и ентусиазма на ученик абсорбира всичко ново до самия край и до абсолютното съвършенство. Да, ние не видяхме Баришников в разцвета на кариерата му на сцената. Но ние наблюдавахме хода на фантастичната му кариера отдалеч. Възхищавахме му се, пускахме си отново и отново неговия Дон Кихот, както и епизодите с негово участие в "Сексът и градът" (все пак сме момичета и обичаме този филм). А сега, когато е тук, няма как да пропуснем да го видим наживо и в един от последните му театрални проекти – Бродски/Баришников. Да, не очаквам да видя пируети, очаквам да се насладя на таланта му като артист, на умението му да говори с тяло, на харизмата му, на ентусиазма му...

И ако преди 20 години той беше вдъхновение и модел за подражание, сигурна съм, че нищо не се е променило и днес. Очаквам срещата ми с това великанско вдъхновение с нетърпението на ученичка. Датите са 19 и 20 януари - Софийска опера и балет със спектакъла „Бродски/Баришников“.