Всъщност робството не е изчезнало – просто е видоизменено и днес изглежда по следния начин:

1. Кредитни карти

Пешо Петров е с месечна заплата 750 лв. Освен това има няколко кредитни карти с общ дълг от 2000 лв. За изплащане на този кредит Пешо всеки месец плаща на банките 10 % от заплатата си – 75 лв.

При това Пешо не може бързичко да си погаси кредита и да спре да изплаща лихви. Първо, той е клъвнал здраво на думичките „минимални такси“ и ако спре да харчи пари от кредитните си карти, ще трябва няколко месеца да живее на половин заплата, което той не може да си го позволи. Второ, светът е пълен с изкушения и с куп неща-които-се-купуват-с-пари… Пешо не вижда друг изход, освен да продължава година след година да храни проспериращите за негова сметка банки.

Един интересен факт: Пешо отдавна вече мечтае да открие собствен бизнес, при това 30 % годишна печалба биха му били предостатъчни. Но той просто не може да закрие кредитите си и да започне да отделя даваните за тях 10 % за себе си – Матрицата не му го позволява.

2. Автомобили

Ники Николов обожава колите. Преди се е возил с метрото, после е събрал пари за стар „Голф“. Сега кара взет на лизинг „Мицубиши Лансър“. Парите не му достигат, често му се налага да спести от важни неща като почивка или медицинско обслужване и стоматология. Но Ники вече не си представя как би живял без своя автомобил.

Налага му се да изплаща лизинга на колата, да доплаща за пробутаното му от търговеца допълнително оборудване и за безумно високата годишна застраховка. Трябва да решава куп дребни проблеми с паркирането, с одраскванията по боята, със замяната на бързо износващи се части, с гаранционния сервиз. Трябва два пъти годишно да сменя гумите и три пъти седмично да зарежда догоре резервоара.

Ники като цяло не се оплаква. Всяка отделна „финансова инжекция“ в колата му е напълно посилна. Но ако си беше направил труда да изчисли внимателно стойността на владение и поддръжка на своето съкровище, щеше да разбере, че любимият му автомобил всеки месец „гълта“ една трета от заплатата му и половината от свободното му време.

Дали би могъл вместо „Лансер“ да си купи икономична кола на старо, за да не се главоболи с Каско, ръжда, драскотини и скъпи части? За да паркира, където му скимне, и да ремонтира автомобила си за смешни пари в кварталния сервиз, без бумащина и чакане на опашка?

Да, сигурно би могъл. Но ако кажете на Ники, че си е избрал твърде скъпа кола, той дори няма да ви напсува. Просто ще се облещи учудено и ще ви каже, че сте луди.

3. Дребни разходи

Васко Василев работи като водопроводчик на повикване. Взима оттук сто, оттам двеста, от трето място 500 лв… Като цяло би трябвало да изкарва добри пари. В портмонето му обаче рядко се натрупват забележими суми, той почти винаги е на нулата.

Защо? Защото Васко си харчи парите така, както ги и печели – без да брои. 10 лв. за такси до вкъщи. 50 лв. за вечеря в ресторант. 100 лв. за обиколка на заведенията в петък вечер. Уж все работи и печели, пък все няма пари.

Ако си беше зачислил един тефтер, в който да записва приходите и разходите си, щеше да му настръхне косата. Васко би видял, че вечерята в ресторант не е жалките 30 лв за едно хубаво хапване, както си е мислел, а 300 лв. месечно, 3600 лв. годишно. Би видял, че такситата са удобни и комфортни, но два месеца ползване на градския транспорт биха му позволили да си купи нов компютър, за какъвто той мечтае вече от три години. Но Васко, като всеки нормален роб на Матрицата, не смята за нужно да си брои парите.

4. Сватби и рождени дни

Ани Андонова ще се омъжва. Тя работи като асистент-мениджър, а годеникът ѝ е младши инженер от техническата поддръжка. Бюджетът на бъдещото младо семейство възлиза на 1500 лв месечно.

Бюджетът за сватбата е 15000 лв.

Защо Ани не се подпише скромно в обредния дом и не отиде после на романтична вечеря с любимия си в някой ти ресторант? Защо ѝ е нужен остроумен конферансие със „забавни“ игри, плюс диджей, за какво ѝ е луксозната булчинска рокля, която ще облече само веднъж, за какво ѝ е професионалният грим и цялата тълпа пияни гости, нескопосано танцуващи на диско от началото на 90-тте и потящи се в официалните си костюми?

За какво ще влиза в дългове, ще ограбва спестяванията на родителите си, ще храни и пои хора, които обективно погледнато са напълно способни да хапнат и пийнат за своя сметка? Ани все пак не е глупава и осъзнава, че ако не вдигне голяма сватба, никой няма да обърне особено внимание на този „пропуск“.

Тя има точно две причини да прахоса годишния си доход за един ден. Първо – така повелява Матрицата в лицето на нашите традиции и обичаи. И второ – Ани иска да се накипри и покаже с хубава бяла рокля и смята, че една година работа на двама (!) души е съвсем приемлива цена за няколко сватбени снимки.

Разбира се защитниците на това наивно момиче биха казали, че сватбата се случва веднъж в живота… Но нали има и рождени дни, погребения, Нови години. Колко пари ще хвърля Ани ежегодно за тези безплодни тържества?

5. Примката на алкохола

Вальо Валериев периодично се поглежда в огледалото и си мисли, че сигурно е време най-сетне да тръгне на фитнес, да свали биреното коремче и да напомпи малко мускулите си с гири и уреди. Но Вальо работи пет дни седмично, а след работа си пийва по някоя-друга чашка разреден в различни пропорции етанол.

Той изобщо не е алкохолик – Вальо вярва, че спиртът в малки дози е ако не полезен, то поне не особено вреден. Но работата и алкохолът толкова добре структурират времето му, че той категорично няма време да ходи на фитнес, а и не му остават сили за каквито и да било спортни постижения.

Вальо няма наложителни причини да променя ритъма на живота си. Просто изглежда с 15 години по-възрастен, отколкото е, и постоянно се чувства малко кофти… но като цяло всичко е наред. Матрицата държи Вальо здраво в хватката си и той, честно казано, няма голям шанс да се откопчи от ноктите ѝ.

6. Реклама

Марина Маринова пие кола, пуши „Марлборо“, лапа „Тик-Так“ и се тъпче с хамбургери от „Макдоналдс“. Тя винаги мирише на „Долче и Габана“ и носи айфона си в чанта „Луи Витон“.

При това Марина е сигурна, че рекламите изобщо не ѝ действат, а болният стомах и празният джоб са неин личен избор.

Хищните физиономии от телевизионния екран я подкрепят в наивната й самозаблуда: „Ти си свободен човек, Маринче, ти си умна и красива жена, ти винаги избираш абсолютно доброволно и независимо на кого от нас да поднесеш поредната си заплата“.

7. Скъпи вещи

Гошо Георгиев не е толкова богат, че да си купува евтини боклуци. По-точно казано - той хич не е богат. Гошо е пълен мизерник и често не му стигат парите дори да си вземе една чашка топло кафе от автомата до офиса.

Но той не умее да казва „Я си гледайте работата, това е твърде скъпо за мен“. Затова постоянно си купува вещи, при вида на които дори и по-добре финансово осигурени хора изпитват пристъп на стиснатост.

Кожено яке на стойност две заплати? Ами да, нали не съм толкова богат, че да си купувам евтини „еднодневки“. И няма никакво значение, че Гошо нищо не разбира от размери и фасони и че якето му стои, все едно е свалено от гърба на някой покойник.

Лаптоп последен модел за 2000 лв.? Ами естествено, да не съм богат, че да се харча за боклуци. Ще взема кредит с безумни лихви, ще се храня две години с овесена каша и ориз, ще се возя без билет в градския транспорт, но пък ще си имам вкъщи един прашасващ сребрист лаптоп.

Дали Гошо би могъл да бъде по-скромен в покупките си и да си взима може би малко по-некачествени вещи, но десет пъти по-евтини?

Всичко е много просто. Гошо го мързи да изгуби три часа от времето си, за да сравни цените и характеристиките, да пресметне плюсовете и минусите на стоките. На него му е по-лесно с широк генералски жест да каже „Реших го, купувам“. Освен това, въпреки скъсаните си обувки и залепените с изолирбанд очила Гошо все пак се срамува да каже на продавач-консултантите, че е притеснен финансово.

8. Ремонт

Хриси Христова смята, че имотите в България са твърде скъпи. Един Господ знае с цената на какви усилия тя и семейството ѝ са взели двустаен апартамент. Сега Хриси прави ремонт във въпросното жилище.

Да погледнем например кухнята. Хриси би могла да отиде във всеки един строителен магазин и да си купи най-евтината възможна кухня, за около 400 лв. Ще получи няколко невзрачни шкафчета от МДФ, без претенции за страхотен дизайн, но напълно способни да съберат наличните тенджери и чинии.

Хриси би могла да се отбие в IKEA и да си избере нещо по-прилично, за около 1000 лв. Разбира се, качеството няма да е най-доброто, но ако наеме кадърен работник, може да нагоди и монтира всичките шведски изделия достатъчно симпатично.

Хриси би могла да се обърне към всяка една местна мебелна фирма и да си направи кухня по поръчка. Тогава вече ще плати около 3000 лв, но пък приятелките ѝ ще цъкат одобрително с език, оглеждайки вграденото осветление в шкафчетата и сложния корниз над декоративните рафтчета.

А може и да отиде в салон за италиански мебели и да се поддаде на скромния им буржоазен чар. Там цените на кухните стартират някъде от 5000 лв за най-малкия бокс, но ако Хриси извади страшен късмет, може да грабне и нещо от стара колекция с огромно намаление…

Въпросът е за чий чеп Хриси при целия асортимент от решения си е купила кухня за 20 000 лв.? Та това е годишната ѝ заплата (плюс половината от заплатата на мъжа ѝ!). При това младото семейство няма никаква почва за спестявания, дори е било принудено да вземе заем, за да приключи ремонта до зимата.

Да, всичко е ясно – кухнята е важно нещо, кухнята е за години напред, а Италия = качество… Но ако Хриси не е можела никак да повлияе на цената на самия имот, сигурно би могла да има власт над цената на ремонта? Наистина, ако беше дала за ремонта не 30000 лв, а 8000, спестените три години труд нямаше ли да изкупят моралните ѝ страдания от вида на евтините плочки и тънкия ламиниран паркет?

9. Мрънкане

Тошо Тодоров постоянно разказва на познатите си истории – една от друга по-потресаващи. За кризата. За някакви политически проблеми и протести. Тошо винаги е ядосан и напрегнат, винаги има кого да обвини в грешка – я шефа, я някой катаджия, я правителството.

Разбира се, ние живеем в свободна страна и Тодоров има пълната свобода на словото да оплюе, когото си иска пред приятелите си… но той постоянно се измъчва заради чужди проблеми. Навикът му да си вре носа в чуждите проблеми редовно го кара да изпитва ужасно безсилие, да осъзнава, че някъде нещо е зле, а той не може да го промени.

Ако някой беше казал на Тошо, че светът поначало е несправедлив и че единственият начин да го подобрим е да започнем от себе си, Тошо сигурно отдавна вече щеше да е на някоя ръководна длъжност. Мозъкът му работи на пълни обороти, той е сръчен и изпълнен с енергия.

Само че Тошо, за жалост, предпочита да използва безграничната си енергия не за съзидание, а за изобличаване и наказване на хората, които според него не се държат правилно. Самият той се смята за добре приспособен към живота човек – той умее да вдига скандали и да отстоява мнението си, може дори да понабие някого при нужда. Приятелите му обаче го гледат със зле прикрито съжаление, защото Тошо постоянно се забърква безпричинно ту в скандали, ту в сбивания, ту в някакви нелепи съдебни дела.

10. Недоспиване

Лили Лилова спи по шест часа на нощ. Понякога по пет. Събужда се, праска едно кафе и започва бурна дейност дори и по никое време.

Друго момиче на нейно място отдавна вече щеше да се е замислило, че това не е съвсем правилен начин на живот. Но Лили от години не се наспива и се е отучила да мисли. Когато ѝ изпада половин час свободно време, тя си сипва поредната чашка някаква ободряваща напитка и… сяда да цикли. Гледа телевизия, рови из интернет или просто гледа втренчено в стената и си върти мислите в кръг.

Отстрани изглежда, сякаш е много лесно тя да излезе от този затворен кръг. Трябва просто да си наложи правилото да си ляга твърдо в полунощ. За около две седмици 8-часов сън Лили буквално ще се прероди. Тя ще стане спокойна и добронамерена, ще спре да се сопва на хората и ще започне да се справя с всичко в срок.

Но… за да свършиш всичко належащо с валсова стъпка до 11 часа вечерта, трябва да напънеш волята си доста силно. А полузаспала Лили, уви, не е способна да положи тези усилия.

Недоспалата Лилова ежедневно ще губи по няколко часа от времето си за безсмислени глупости. Заради тези прахосани часове всеки ден ще си ляга не в 12, а в 02:00. А в 08:00 ще трябва пак да стане и да отиде на работа. Къде ти време да се замислиш за някаква смяна на професията или за по-висока заплата? Това са си просто мечти.

Четете още: Жената е огледало на мъжа си