С тържествена вечеря ще отбележи рождения си ден Стоянка Мутафова. Днес легендарната актриса навършва 96 години, като няма да изневери и на сцената, където ще я видим в представлението “Столетие мое”, в което влиза в образа на столетницата Малу. “Не съм по салтанатите. Не търся шум около себе си. Вече посрещам рождените дни с мисълта, че приближава края ми”, казва през смях Мутафова. А ние от Woman.bg събрахме 9 интересни истории, разказани лично от една от най-обичаните родни актриси.

Много пъти съм съжалявала, че се захванах с театър

Моят баща Константин Мутафов беше драматург в Народния театър и много добре знаеше какво става в театрите – как се издигат някои хора, как падат други, картината и атмосферата му бяха ясни. Той много искаше да ме предпази от всичко това и затова следвах класическа филология. Но баща ми много искаше да стана археолог, това беше мечтата му. Явих се на един конкурс да продължа следването си в специалност “Археология” в Италия, тогава в Софийския университет още нямаше такава катедра. Въпреки, че издържах изпита, отказах да замина. Имах голям мерак за театъра и не ме интересуваше друго. Когато се явих първия път на изпит в театралната академия, тогава директор беше Владимир Полянов, и баща ми му пише едно писмо, което се пази още. Това писмо ми е много мило, защото то е един вопъл на един баща, който много обича детето си и иска да го спаси. Той ме познаваше колко съм чувствителна и знаеше, че няма да се боря с нечестни средства. Казваше: “Разбери, нямаш характер за тази работа! Трябва да можеш да правиш компромиси! Трябва да бъдеш №1 като актриса, иначе няма смисъл!”. И много пъти съм съжалявала, че се захванах с театър, че и до ден-днешен. Дори се чудя как съм стигнала и дотук, без да правя компромиси.

Красавица не съм била, но не съм била и някой урод

Хората мислят, че при мен всичко е било много розово, но това в никакъв случай не е вярно. Аз съм премного чувствителна и премного прозорлива. Много добре знам кой какво работи срещу мен, имам много силна интуиция. Докато други казват: “Аз съм много талантлива, много съм хубава!” - такова нещо аз не мога да кажа. Първо, то за хубост не може да се говори при мене! Красавица не съм била, но не съм била и някой урод, който да не може да се покаже на сцената. Много съм самокритична, даже това ми е пречело. Например, не обичам да ме гледат, като репетирам, защото усещам кривите погледи.

Тая ще се ожени сега за Тодор Живков

Бяха минали няколко месеца от смъртта на мъжа ми Нейчо Попов и ми се обажда една съученичка. Вика ми: “Знаеш ли какво говорят хората, ма? О, тая ли – тая ще се ожени сега за Тодор Живков, както и той е вдовец!” Мен хората отблизо не ме познават въобще! След Нейчо, не само, че не се ожених, но и мъж не съм поглеждала - нямах такава необходимост, при мен се заключи всичко. Останах вдовица на 52 години... Никой не вярваше, че моят живот ще продължи така. Но човек се познава, когато дойде някакъв голям момент в живота му - тогава го виждаш какъв е.

Той беше голямата ми любов

Да, Нейчо Попов беше голямата ми любов. И Муки много го обичаше. Все искаше да намери мъж като него. Но такива вече няма. Като се запознахме, Нейчо беше женен, но нямаше деца. На бившата му съпруга направихме апартамент, а ние живеехме под наем. Намери й хубава работа, само да е доволна. Привлече ме Нейчо като мъж, без да е коцкар. От мен да знаете, добрите мъже и много добрите любовници не са коцкари. А тя жената всичко може, но не под всеки!

Не виждах нищо, само кръв - червени хризантеми пред мен цъфтяха!

Не бях млада, някъде 60-годишна, но младеех много - катерех се, въртях се на едно колело. Един грамаден декор падна върху мен, Кольо Анастасов без да иска, го бутна. Апликира ме на земята. Когато ме вдигнаха, не виждах нищо, само кръв - червени хризантеми пред мен цъфтяха! Страшно! Много увреждания получих. Не ми дадоха да оперирам очите си, защото макулата ми е ранена много лошо, а това е един много важен орган за окото. Ходила съм по цял свят при най-големите лекари за очи. Всички казват едно и също. Каквото каза най-напред в България нашият голям специалист проф. д-р Даскалов, това казват всички: “Вие имате увредена макула и много е опасно да се прави операция! Вариантите са два – или ще помогнем, или ще ослепеете напълно! Трябва сама да изберете!”. Помислих си: “Колкото виждам, ми е достатъчно, по-добре, отколкото да ходя с бял бастун!”… Оттогава не мога да чета! Ролите ми ги пишат с едри букви и чета с една специална лупа, която си донесох от Канада. А аз много обичах да чета, извънредно много, и то сериозна литература.

Ходихме да ни гледат с майката на Волен Сидеров

Имах една много силна любов, заради която дори ходих на гледачка. Това беше първата ми любов. Ходихме да ни гледа една жена с майката на Волен Сидеров. Като влязохме, тя само на мен ми каза: „Избий си този човек от главата, няма да го видиш повече, не е за теб той“. Ядосах се, дори магии за любов му правих. Но така и стана, повече не го видях, макар да имах възможност да го срещна, да отида при него. Не го направих.

Сексът е много важен в една връзка

Като си спомня времето, когато бях момиче, сякаш картините са ми запечатани. Лятото например никоя жена не лягаше на плажа без чадърче. Следобед излизахме в рокли от естествена коприна в бежов цвят. На косите си връзвахме ленти. Жените по онова време бяха свенливи. Трябва да кажа, че и в моята къща аз и пред майка ми никога не съм се преобличала. Но истината е, че сексът е много важен в една връзка. А моят първи мъж беше Роснер. Понякога ми става мъчно, че не му обясних как стоят нещата, заради какво точно се разведох с него. Но така било писано.

Лоша майка бях, но после наваксах

Винаги всичко съм правила за Муки. Лоша майка бях, но после наваксах. Лоша предвид това, че не й обръщах много внимание, но тя всичко имаше. И най-сетне ми се искаше да изляза с нея на една сцена с тази последната пиеса „Щуро семейство“, писана за мен от Димитър Шарков, и някаква интрига се завъртя, та тя е вече „замразен“ проект. А исках, преди да си отида, да изляза на сцената с Муки. Дължа й го, защото не й помогнах, като беше млада, да се наложи. А можех. Навремето за Муки се скараха двамата режисьори - Боян Дановски и Борис Бениеш - при кого да отиде. Жоржета Чакърова я подготвяше за изпитите и смяташе, и не само тя, че Муки е по-талантлива от мен. Но нямаше моя късмет.

От дете съм си бамбашка

Най-хубаво беше моето детство. Детството поддържа живота, създава вкус към живота. Убедена съм, че тежкото детство бележи с лоша карма бъдещето на човека, а хубавото го прави щастлив, щедър и добър. От дете съм си бамбашка. Не понасях да правя реверанси пред гостите, разните там панделки и момичешки финтифлюшки. Бягах от тези работи. Най-добрата ми приятелка беше една Пена, която живееше в съседен сутерен. Питам я как се казва, а тя като започна да изрежда 4-5 фамилии. Ами ти, казвам, да не си кралица, с толкоз имена? Ами може и кралица да съм, отвръща тя. Такава беше Пена от Луковит, малко лудичка. Баба ми, като ме видеше с нея, припадаше. Затова имахме парола - "щъркел". Подвиквах аз, ако теренът е безопасен, и с Пена тръгвахме да правим бъркотии и лудории. С нея ми беше по-интересно, отколкото с онези с реверансите. Бях напълно свободна да правя каквото си искам. "Няма да спираме темперамента на детето, казваше татко на майка ми. - Не прави нищо лошо. Това, че се катери по покриви и дървета, не е лошотия".

В материала са използвани интервюта на Стоянка Мутафова за в. "24 часа", "България Днес" и "Шоу".