93 години от саможертвата на легендарната Мара Бунева

14 януари 2021 | 00:21
11108
3
Снимки: wikipedia, bulgarianhistory.org
3

На 13 януари се навършиха точно 93 години от атентата в Скопие срещу сръбския юридически съветник на Скопска Бановина, известeн като безмилостния "палач" на българизма - Велимир Прелич. Повод да си спомним за този сюблимен момент от историята на страната ни е саможертвата на легендарната българска революционерка и член на ВМРО Мара Бунева, която издъхва от раните си на днешния ден през 1928 г.

На 13-тия ден от първия месец на новата година тя се приближава към Прелич, прострелва го в гърдите смъртоносно, след което насочва дулото към себе си. Това е един от сюблимните моменти, бележещи началото на националноосвободителните борби в Македония и оставили дълбок отпечатък върху българската история.

Мара Бунева е родена през 1901 г. в македонския град Тетово. Учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, а след дипломирането си сключва брак с българския офицер Иван Хранков.

Към редиците на ВМРО я привлича брат й Борис Бунев. Там тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация.

След като през 1926 г. младата жена се завръща в Тетово при семейството си, тя се развежда със съпруга си. Година по-късно се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич. 


Мара Белчева, Снимка: Wikipedia
 

Прелич е юридически съветник и главен прокурор на Скопска Бановина, известна още като Кралство на сърби, хървати и словенци. Постът, който заема, му позволява да се разпорежда със Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Именно по негова заповед през 1927 г. подсъдимите са подложени на чудовищни изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи.

Младежите са изправени на съд по обвинение в открита проява на българско самосъзнание, изразена чрез борба за извоюване на права, ограничавани от сръбските закони. Поясняваме, че по това време сръбското правителство провежда политика на сърбизация, съпроводена с репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, принудителен труд и мощна пропаганда. Югославските власти разполагат 50 000 души армия и жандармерия във Вардарска Македония, а по план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии с 4200 семейства.

В отговор на тази репресивна и безжалостна политика и на зверските мъчения, на които били подложени дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, извършвани по команда на Прелич, лично лидерът на ВМРО Ванче Михайлов издава смъртната му присъда. Мара Бунева се заклева, че ще я изпълни.

Междувременно тя завършила курс по шев и кройки, след което отваря собствено шивашко ателие в съседство с къщата, в която живеят членовете на една от най-влиятелните фамилии в града – именно семейството на Велимир Прелич. Целта й е да се сближи с тях и да влезе без проблем във висшето сръбско общество в града.

На 13 януари 1928 г. младата жена пресреща Прелич на стария Камен мост на река Вардар. Приближава се на метър от него и стреля три пъти в гърдите му, след което се прострелва. Прелич умира в болница три дни по-късно.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева издъхва на следващия ден, 14 януари. Погребана е в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.

Френският вестник „Йовър“
нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“ (отнела живота на Маратпо време на Великата Френска буржоазна революция).

Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“

Австрийският вестник „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“

След освобождението от Българската армия на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г., на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.

Мара Бунева на любимия си кон в Ямбол, Снимка: Wikipedia

Четете още: Запознайте се с жените народни будители

Коментари

3 ОставкаНаГроб-Чумата
  17 януари 2021 | 08:00 отговор
 

Ако сега някоя Мара думнеше от упор Сашо Нереза от СДСС-то,Сулю Паситто,Катъря, Бакъря, Прероден Пасиркин,Цвък Молитвата, Тиквата или пък ДрагалЪФския гърбат Ай дук (спирам до тук), или някой българоубиец друг, Каскетът вероятно ще и повдигне 19 обвинения.

 
2 Йокин
  14 януари 2021 | 12:12 отговор
 

То убаво,но не ни искат,макетата.

 
1 БЪЛГАРИН
  14 януари 2021 | 11:54 отговор
 

Хубаво е да се знае за тази героиня и да се преподава историята и в училище. Нека децата се възпитават освен в джендърски и всякакъв вид други извращения, и в българските дух и ценности. Нека и т.нар. македонски братя се замислят дали не режат клона под краката си с позорното отношение към България.

 

Добави Коментар

Най-четени