Автор
Антония Михайлова

Абортите у нас, или как изчезна една цяла България

Честотата на абортите е сред най-щекотливите теми, които вълнуват съвременното общество от много време насам. И един от най-наболелите проблеми, върху които трябва да фокусираме вниманието си днес, когато процентът на абортиращите жени в световен мащаб нараства все повече и повече, в това число и у нас.


Темата за абортите има много аспекти – той е личен избор, има социален отзвук, може дори чисто физически да бъде дилема, а няма как да подминем и факта, че абортът е също и сериозен морален казус.

Повод да се спрем отново на въпроса за абортите са последните официални и, забележете, шокиращи, данни, които изпълнителният директор на болница „Света София“ - д-р Гергана Коларова, разкри пред медиите по време на форума "Причини за нарушаване на репродуктивните функции при младите хора и пътища за преодоляването им".
Според тях 6,5 милиона оперативни интервенции са направени у нас от 1954 г. до днес. Да, 6,5 милиона! Цяла една България е погубена в рамките на близо седем десетилетия...

Факт е, че една умишлено прекъсната бременност невинаги завършва без сериозни здравословни последствия за жената. Въпреки че някои специалисти твърдят, че след извършването на един аборт възможностите за забременяване са същите, каквито при жени, които не са претърпели загуба на бебе, рискът от бъдещи проблеми с фертилността е факт. Безспорно, при три и повече аборта, рисковият процент се повишава.


И докато едни правят аборти, други се борят с репродуктивните си проблеми. Разбира се, последните от своя страна могат да се дължат както на направени преди време аборти, така и на други външни или вътрешни фактори. Каквито и да са причините, истината е, че мащабите на този проблем са не по-малко потресаващи.

В рамките само на три години – от 2015 г. досега – броят на двойките, търсещи помощта на ин витро специалистите, е нараснал от 200 000 до 300-400 000 през 2018 г. Това са средно около 10-15% от двойките в репродуктивна възраст, пояснява Христина Христова, съветник на вицепремиера Валери Симеонов, на същия горепосочен форум.

Само си представете, ако всички тези човешки животи (6.5 милиона), се бяха родили, едва ли днес щяхме да сме изправени пред печалния риск от изчезването на цяла една красива и благородна нация с велика история (каквато безспорно е българската), и с всяка следваща година да отбелязваме все по-ниска и по-ниска раждаемост.


Едва 56 436 бебета са били родени в страната през изминалата 2017 година. Те са с 4578 по-малко спрямо 2016 г. и със 7564 спрямо кризисната 1997 г. Досега рекордът държеше 2016 г., когато родените 61 014 деца бяха най-малко след Втората световна война!

Нека да припомним, че тенденцията за намаляване на раждаемостта тръгна след бума през 2009 г., когато бебетата бяха почти 81 000.

Какво сочат световните статистически данни

Една на четири бременности завършва с аборт всяка година по света. Това показват данни от изследване в световен мащаб на Световната здравна организация (СЗО) и Института „Гутмахйер”. 73% от абортите в световен мащаб през периода 2010-14 г. са били направени от омъжени жени, а останалите 27% (между 18 и 41 години) – от неомъжени. Статистиката към момента продължава да варира в рамките на тези стойности. За същия този период той е скочил от 48, 6% в началото до 59,9% в неговия край.

В развития свят процентът на абортите от 1990 г. е намалял с цели 19 %. В развиващите се страни обаче неговият спад отбелязва едва 2%. Става дума за омъжени жени на възраст между 36 и 47 годишна възраст.
Както виждаме от данните по-горе, процентът на абортите е намалял значително от 1990 г. насам, но що се касае до развитите страни. Същото не се отнася за страните от третия свят. България обаче е изключение. Макар и да е сред развиващите се, честотата на абортите от една страна, и търсещите лек за плодовитст - от друга - расте с тревожни темпове.

В кои страни абортът е забранен

Според данните на ООН, събрани през 2011, държавите се делят на три групи. В първата има 6 нации, които не позволяват аборт при никакви обстоятелства – Ватикана, Малта, Доминиканска република, Ел Салвадор, Никарагуа и Чили. Във втората фигурират 13, при които има заложени общи принципи в закона им да се подкрепя правото на избор на жените, ако се намират в опасност, но въпреки това нямат конкретно законодателство за аборт. Такива са например Иран и Хаити. Третата група включва държави, в които абортът е позволен, ако бременността застрашава живота на майката. В тази група е и Парагвай, но изглежда там социалните фактори оказват по-силен натиск и законодателството остава на заден план.

Да припомним случая от 2015 г. с 10-годишното момиченце от Парагвай, на което му бе отказано аборт, макар да бе изнасилено от пастрока си? Случаят шокира не само страната, но и целия свят. Това дете, макар и на крехката си възраст, беше принудено от държавата да роди.

През 2013 г. ООН изнесе данни, че два милиона момичета под 14 г. раждат в развиващите се страни всяка година, като в резултат на това много от тях страдат от тежки здравословни проблеми или умират. Всяка година 70 000 момичета умират заради усложнения при бременност или раждане!

Забраната на абортите обаче е като нож с две остриета. Истината е, че там, където съществуват забрани, има и незаконни действия. Това практически отприщва друг сериозен проблем, а именно – липсата на достъп до безопасен аборт! Жените, които, така или иначе, са си наумили, че трябва да махнат детето, ще намерят начин да го направят.

Каква е официалната позиция на църквата и Библията

Християнската гледна точка е в защитата на живота – с други думи – отстояването на свещения му характер още от неговото зачатие. Тоест – официалната позиция не е с положителен знак към подобен акт. Този мироглед обаче, заложен в библейските писания, далеч не е пречка днес папа Франциск да посочи аборта не като убийство, а като право на избор, въпреки че до днес той е забранен на територията на Ватикана. През 2016 г. той обяви на всеослушание, че всички католически свещеници ще имат позволението да опрощават аборт.

Защо жените трябва да имат право на аборт

Всеки има право сам да избере как да протече живота му, и това дали той е преценил, че иска или не иска да има дете, е право на лично негов избор. Много жени предприемат тази стъпка, след като вече имат едно или повече деца. Изследванията сочат, че именно процентът на омъжените (обвързани) жени, които вече имат дете/деца, е много по-висок в сравнение с тези, които все още не са станали майки или не желаят да бъдат такива.

Не е малък процентът и на абротиралите омъжени жени, които вече имат дете, но то е с определени здравословни проблеми. Поради страха от раждането на следващо такова, както и от високия риск да родят друго болно дете, тези жени се подлагат на аборат.

Здравословният проблем е друга основателна причина много омъжени жени да изберат аборта пред раждането. Обикновено тяхната болест носи висок риск от развитие на същото или други заболявания у детето. Броят на абортите при евентуален здравословен проблем на детето или опасност за живота на майката, или както се казва "по медицински показания", е явление, което според статистиката в световен мащаб се среща в около 3 до 6% от случаите на аборт.

Сред поводите за абортиране се явяват изнасилването или забременяването от чужд мъж. Факт е, че такава ситуация е непредвидима за жената и нейното семейство, но реално се създава невинно човешко същество и ако някой трябва да бъде наказан за „неправилната“ му и нежелана поява в този свят, това е престъпника-изнасилвач, а не новия човек. Същото се касае, ако детето е от друг мъж. Тогава жената трябва да вземе решение с кого би искала да сподели живота си и да не жертва заради своето "прегрешение" невинното същество в утробата й.

Информираност, информираност и пак информираност!

Ето защо, след всичко гореказано, има само един отговор на въпроса какво може да помогне най-много на жените в детеродна възраст да се предпазят от нежеланата бременност. И той е - осигуряването на достъп до повече информираност относно сексуалното и репродуктивното здраве!

Към момента редица световни организации, сред които Правителството на Обединеното кралство, Холандското министерство на външните работи, Норвежката агенция за сътрудничество и развитие, Фондация “Дейвид и Люсил Пакард”, УНИЦЕФ, СЗО, Световната банка, са обединили усилията си в специална програма за разработване на повече научни изследвания, развитие и обучение на специалисти, които да подпомогнат и допринесат за разпространението на информация, касаеща аспектите на сексуалното и репродуктивно здраве!

Четете още: Отразява ли се абортът на психиката на жената?