Афганистан, когато момичетата носеха къси поли (снимки)

Красота, усмивки, свободно пуснати, буйни коси, къси поли, рокли и слънчеви дни на плажа по бански. Тези неща звучат съвсем прозаично и не са никак вълнуващи за нас, свободните жителки на света. Но някъде там и на близо, и на далеч, много жени могат само да мечтаят за подобни "своеволия". И знаете ли - някога и те са имали правото да бъдат красиви, да се обличат както пожелаят и да показват лицата си, но днес дори нямат имена. Смисълът на живота им е спорен или поне така е представен пред света. Те са онези дами, които не са заслужили съдбата си, защото никой не избира къде да се роди.

Днес светът говори за Афганистан, но адът, който се случва там, е само повод да обърнем поглед и поне за миг да си представим какво ли е да си жена в действителност, в която представителите на "слабия" пол са човешки същества второ качество. Но някога, преди шериата и всички трагични последици от него върху живота в Афганистан, местните дами са имали съвсем различно всекидневие. Имали са правото да бъдат хора, да учат, да спортуват, дори да се доказват в това, в което са най-добри. Кой да предположи, че един ден единственото им право на този свят ще бъде да раждат деца и да кротуват, забулени под няколко ката плат. И ако сгрешат, ще е напълно в реда на нещата да бъдат убити с камъни и захвърлени в гроб без плоча. Но нека се върнем към златните времена на Афганистан и страните, в които животът на жените е бил много различен преди изкривените представи за морал да се настанят трайно в управлението им.

Вдъхновени от текст, публикуван в Дойче веле (вижте оригиналния материал тук), попаднахме на фейсбук групата "Преди шериатът да отрови всичко", а снимките които могат да бъдат намерени в нея, сякаш крещят колко трагично голяма е разликата между жените в Афганистан преди, когато са били свободни и сега, когато са роби на едни сбъркани вярвания...

А ако трябва да опишем накратко ситуацията в мюсюлманските страни преди шериата, то бихме цитирали написаното в Дойче веле: "Едно време в Техеран масово носеха къси поли, в Кабул имаха прически като на момчетата от Бийтълс, а в турските класни стаи не се виждаха никакви забрадки. Имаше и такива времена."

View post on Instagram
 

Виждате ли тези усмихнати момичета и възрастни жени от черно-белите кадри? Днес те са онези, чиито лица е невъзможно да видите, защото над правата им е сложена ръка. А знаете ли, че някогашният президент на Египет, Гамал Абдел Насер, се е смял от сърце на идеята жените да носят забрадки? Какво се е случило и как животът изведнъж се преобръща за толкова много жени, вижте в следващите редове:

View post on Instagram
 

Гамал Абдел Насър е видимо развеселен. Така поне го показва едно видео, заснето през 1958 година, в което елегантно облеченият египетски президент разказва пред голяма публика какво му бил казал наскоро лидерът на "Мюсюлманското братство". Думите му били: "Всички жени в Египет трябва да носят забрадки!". "Отвърнах му така: Та това ще ни върне в Средновековието! Твоята дъщеря следва медицина и не носи никаква забрадка, а ти искаш да накарам 10 милиони жени да се забраждат", казва Насър във въпросното видео, а цялата зала се превива от смях.

Имало едно време...

Клипът е качен на страницата на една група във Фейсбук, създадена през декември 2017 под името "Преди шериатът да отрови всичко" (Before Sharia Spoiled Everything), разказва германският вестник "Ди Велт" в публикация по темата и пише, че целта на хората, организирани в тази група, е да припомнят за наличието на силно изразени светски тенденции в редица мюсюлмански общества. Както съобщава "Ди Велт", още в самото си начало групата се радва на растяща популярност и отбелязва силен приток на нови членове, които постват семейни снимки, изпращат изрезки от вестници и списания, разказват лични спомени - като доказателство за това, че преди голямата вълна на реислямизация западният стил на живот е бил широко разпространен в техните страни.

Много от снимките показват ученически класове от селските райони на Турция, където през 30-те години на миналия век не е имало нито едно момиче със забрадка. Или млади жени в Техеран и Кайро, облечени по модата на 1960-те години - с къси поли и разпуснати коси. Други снимки са запечатали семейни тържества, на които почти всеки има пред себе си чаша с вино или бира, а по плажовете младите жени се разхождат разголени. Снимки от Алжир, правени през 1970-те години, показват ученички и ученици, чийто външен вид по нищо не ги отличава от европейските им връстници, разказва „Ди Велт“.

View post on Instagram
 


По-нататък изданието ни среща с един от инициаторите на Фейсбук-групата - швейцарския адвокат от турски произход Емра Еркен, който разказва, че е живял в Турция до 1979 година и че дотогава изобщо не бил виждал хиджаб: „В детството си, разбира се, съм виждал традиционните забрадки на жените от селата, но тези мантии, които покриват жената от глава до пети, почти не се срещаха едно време в Турция“, казва Еркен пред "Ди Велт" и обяснява, че създадената от него Фейсбук-група има за цел да обори тезата, според която в мюсюлманския свят секуларизмът е бил разпространен само сред привилегирования градски елит. В тази връзка „Ди Велт“ посочва, че тъкмо през 1979, когато Еркен напуска Турция, в Иран започва Ислямската революция, а в Афганистан - нахлуването на СССР. Малко по-късно в Турция е извършен военен преврат, който довежда до засилване на религиозните тенденции в страната.

"По друг начин стоят нещата в Турция"

Който разглежда снимките, поствани във Фейсбук-групата „Преди шериатът да отрови всичко“, неизменно се пита какво ли се е случило с всички тези мъже, жени и деца, които се усмихват от фотографиите, пише "Ди Велт" и отново дава думата на Емра Еркен: „Мнозина избягаха от Афганистан, от Иран емигрираха голям брой светски настроени хора, а тези, които останаха в страната, бяха принудени да се нагодят към новите условия. По друг начин стоят нещата в Турция - там светски настроените хора далеч не са изчезнали от градските среди. Но значително се увеличи броят на онези мюсюлмани, които са привърженици на шериата“, казва Еркен.

Четете още: Афганистан, където момчетата не знаят имената на майките си. Погребват ги без надпис. И не оставят следи