Днес си говорим с прекрасната Алекс Богданска. Тя е млада, красива и притежава харизма, която пленява за секунди. Тя е истинска сензация в интернет пространството и носител на наградата на Woman.bg "Жена на десетилетието" в категория "Интернет".
Тя е всичко изброено и още много. Тя е лъчезарна и позитивна, с усмивка, към която не можеш да останеш безразличен, и поведение по детски чисто и непринудено.
А как започва денят ѝ, трудно ли се съвместяват професионалните ангажименти с ролята на съпруга и грижите за дете, какво я караше да се усмихва и какво я просълзяваше през изминалите години и какви са мечтите ѝ за идните, Алекс споделя ексклузивно с вас:
- Алекс, можеш ли да споделиш как започва твоят ден? Имаш ли си сутрешен ритуал?
- Денят ми започва с приготвянето на адаптирано мляко. След като нахраня малкия, се заемам с направата на кафето си и може би до два часа съм успяла да го изпия (смее се). Но да ти кажа вече приемам това за нормално.
С Дани решихме да превърнем дома си във фитнес. Купихме си фитнес пътека, така че след като изпия кафето, се качвам на нея. Отделям около 40 минути всяка сутрин за кардио, тъй като съм си поставила за цел да си възвърна предишната форма. Имам още около 5-6 килограма за сваляне, които много ме дразнят. Винаги съм била педантична относно визията си. Затова и за мен бе предизвикателство да видя тялото си наедряло с 10-15 килограма по време на бременността и да успея да се възприема и харесам такава, каквато бях в този период. Към настоящия момент Дани често ми казва: "Спри се, хубава си", но аз съм категорична: "Лъжеш ме, не съм, имам много килограми да свалям. Виж, имам паласки" (смее се).
- Една жена винаги успява да открие в себе си несъвършенства, които друг никога няма да забележи.
- Да, точно така е (усмихва се).
- А как продължава денят ти и най-вече – как успяваш да съчетаеш професионалните ангажименти с грижите за сина си?
- Признавам, че съм късметлийка, защото имам до себе си мъж, който ми помага и го прави с любов и желание. За мен работата е удоволствие, а благодарение на Дани мога да си позволя да продължавам да поемам работни ангажименти. Дани много се радва, когато прекарва време с Габриел, той е много добър и грижовен баща. От неговата уста никога няма да се чуе: "Е, пак ли трябва да го гледам".
Той го къпе. Това е часът на тати, времето, през което се забавляват заедно. Правят си гимнастика. Истината е, че си имам много готини момченца.
- Теб самата как те промени появата на Габриел?
- Чувството да си майка е прекрасно и безспорно е поредната причина да се прибираш у дома с желание. Мнозина казват, че майчинството те прави по-отговорен човек. Но аз винаги съм била такъв. Така че промяната при мен не бе в тази посока. По-скоро, ако всеки човек е малко егоист, детето те учи да не си. Вече поставяш друг преди себе си, неговите нужди са по-значими, а твоите потребности отиват на заден план.
- Ежедневието ти безспорно е натоварено. По-какъв начин разпускаш между грижите за сина си, ролята на съпруга и професионалните ангажименти? Кога успяваш да намериш време за себе си?
- Имам много спокойно бебче. Не знам на какво се дължи това. Някои казват, че, ако майката е спокойна по време на бременността, и бебето ще е такова. Не знам дали това наистина е така, но е факт, че Габриел е много спокоен. Хапва си, спинка си през деня и ми предоставя възможността да си почета книга. Ако имах сърдито и ревливо бебе, навярно нямаше да мога лесно да съчетавам задълженията си, както успявам в момента. И нямаше да имам време да се ровя в Инстаграм (смее се). Истината е, че на блогърството е посветена голяма част от ежедневието ми, защото това си е работа за мен. Благодаря отново за наградата (смее се). Доста време отделям на това си амплоа, затова и чувствам отличието като заслужено (усмихва се).
- Ти спечели наградата "Жена на десетилетието" в категория "Интернет" въз основа на гласуване от страна на нашите читатели, така че това си е признание за дейността ти от хората. Те явно оценяват труда ти.
- Това много ме радва и наистина силно благодаря на всички гласували за мен.
- И след като спомена наградата, ще споделиш ли как се почувства, когато спечели? В първия момент изглеждаше учудена?
- Да, беше доста комично, защото си четях сценария и бях съсредоточена в него. Междувременно бях наясно, че Папи Ханс говори, но не се заслушвах напълно в думите му. В един момент обаче усетих, че вниманието на околните е насочено към мен. Когато осъзнах, че съм спечелила, просто не успях да реагирам. Първоначално бях: "Аз ли? Ама наистина ли?". Фактът, че Папи Ханс е известен с чувството си за хумор, спомогна да реша, че се шегува и всъщност аз не съм победителят. А и беше прекалено хубаво, някак си бях приела, че съм водеща, не очаквах да се прибера и с награда.
- А как би обобщила изминалите десет години? Какво те караше да се усмихваш и какво те натъжаваше през тях?
- Най-много ме е радвало, когато ме спират по улицата хора и в очите им се чете щастие, че са ме видели. Понякога се държат сякаш са видели кумир, а истината е, че аз съм точно като тях – човек със своите грижи и проблеми. Но това, което ме кара да се усмихвам наистина широко, е, когато ми споделят, че мои постъпки или думи са ги вдъхновили да извършат положителна промяна в личен план. Мнозина ме упрекват, че животът ми е на показ, но ако това ще спомогне някой друг да се реши на промяната, от която се нуждае, значи си струва. Да се окажа нечие вдъхновение винаги ме е зареждало и точно това ме е карало да се чувствам успяла.
А относно лошите моменти... И тях се старая да ги подминавам с усмивка. Периодът преди две години бе най-труден за мен. Слава Богу, с помощта на близките си се съвзех. Но истината е, че беше трудно, защото ми се налагаше да превъзмогна всичко, което се изливаше по мой адрес и да се приема и харесам.
Но човек е несъвършен, прави грешки. Казах си: "Това са моите, оттук нататък какво правя? Оставам на това ниво или превъзмогвам преживяното и продължавам да надграждам?" За щастие успях да мина през трудностите и надявам се занапред ме очакват само хубави дни.
- И след като споменахме социалните мрежи, в частност Инстаграм – как виждаш неговата роля в живота ни през идните години?
- Технологичният свят се развива бързо, така че като нищо тази социална мрежа може да е в миналото след години и вече друга да е по-актуална. Човек не трябва да изгражда самооценката си на база образа и популярността си в Инстаграм. Всякакви подобни платформи са временно явление. По-добре е тази енергия да се инвестира в развитие в сферата на интересите и хобитата, които имаме, да се отдели време за семейството и близките. Това са устоите, които са значими за изграждането на същността на един човек, а не образът му в социалните мрежи. Забавно е, че дори профилът, който направихме на Габриел в Инстаграм, може да не съществува, когато той е съзнателен човек, защото е възможно тази социална мрежа вече да я няма.
- Ако ти се отвори възможност, би ли погледнала в бъдещето си?
- Звучи ми страшно, като се замисля, по-скоро не искам да знам бъдещето си. Обичам животът да ме изненадва. Обичам да импровизирам. Непредвидените ситуации те правят гъвкав и адаптивен към средата.
Интригуващото и красивото на живота е именно неизвестността и възможността да се научиш чрез ситуации да си находчив, да се справяш с всяка появила се трудност. Защото човек не може да избира какво да му се случва, не може да избяга от проблема, но може да реши как да реагира, когато той се появи.
- Какво си пожелаваш в личен и професионален план за идните години?
- Ох, искам още бебета. Толкова е хубаво да си имаш бебче вкъщи, носи неподражаема топлина и чистота в дома. Интересното е, че аз настоявам повече за второ дете, чак сама се учудвам от себе си. Дани иска да попорасне Габриел преди да имаме още едно, за да сме сигурни, че ще дадем на всяко от децата си необходимите му внимание и грижи. Казва ми: "Поне едното качествено да отгледаме, после да се появи другото" (смее се).
Но наистина пожелавам много българчета за България. Иска ми се хората да са по-смели в решението да създават семейство и да се върне разбирането да се сключва брак.
Също така съм категорична, че се чувствам супер в България и не бих емигрирала. Дани е на същото мнение. Ние искаме да живеем тук и да отглеждаме децата си в България, те да учат в своята родина. След като ние сме успели да се образоваме в България, ще успеят да го направят и децата ни. Ние сме хората, които могат да помогнат на идното поколение да избере да остане в родината си и да работи за нейното развитие.
