Нека се върнем в доброто старо време, когато имахме свободата да разполагаме със собственото си време, а дните ни бяха подчинени на първите любовни трепети, игрите навън и неволните симпатични грешки, типични за детството. Разбира се, имаше и не толкова усмихнати моменти като тези, в които мама все ни поучаваше. Днес обаче си спомняме за тях с усмивка и дори от време на време ни се иска да се върнем назад и да преживеем отново сладките мигове от детството. Нека го направим, като си припомним кои бяха едни от култовите фрази, които сме чували от майките си:

Не говори с непознати.

Когато навършиш 18, ти ще взимаш решения, до тогава ще ме слушаш.

Лягай си! Как ще станеш утре?

Не ходи с боси крака, ще настинеш.

Не ми отговаряй!

Аз на твоите години не си позволявах да се държа така.

Първо ще си напишеш домашните, после ще играеш.

Колко пъти ти казах да не правиш така?

Оправи си кочината в стаята и тогава ще излезеш.

Докога ще се храниш с боклуци?

Само още веднъж да съм те видяла навън без яке.

Един ден, когато ме няма, ще видиш, че съм била права, но ще е късно.

Трябва да учиш, за да успееш, иначе ще се провалиш.

Ако не работиш, няма да ядеш.

А кой ще измие чиниите?

Казах ти, че ще стане така!

Ти накъдето отиваш, аз от там се връщам.

Ти не ме учи мене.

Не ме интересуват другите деца, а ти.

Я виж другите деца, има ли някой, който се държи като теб.

Четете още: Кой каквото намери