Автор
Woman.bg

"Аз съм мъж и подкрепям протеста срещу насилието над жените"

България се променя към добро, ако съдим по броя на мъжете на протеста срещу насилието над жени, който блокира снощи Орлов мост в София. Присъствието на толкова много младежи и мъже впечатли, да не кажа изненада, и присъстващи на шествието, и някои медии. Един момент.... А не е ли това напълно нормално? Мъжете не са съгласни с агресията у дома – каква е новината?

Новината е, че в настоящия политически контекст реакция срещу насилието вкъщи изглежда едва ли не като анти-системна или, ако използваме езика на фалшивите новини, „про-джендър“ активност. Фактът, че протестът, организиран от Български фонд за жените, не беше подкрепен от нито една политическа сила– нито от управляващите, нито опозиционна – засилва това усещане.

Протестът се случи, въпреки прогнозите, че ще се провали поради липса на интерес, обществена умора или студеното време. Граждански активните българи – включително мъже – опровергаха съмненията. Поводът да се отбележи 25 ноември – Международния ден за борба с насилието над жените – събра хора във Варна, но активизира и сънародници зад граница, например, в Лондон и Прага.

Спомнихме си имената и тъжния край на жертвите от различна възраст и етнос, запалихме свещ, помълчахме. Чухме разтърсващи истории, отправихме искания тормозът у дома да спре.

Очевидно политиците имат нужда от подобен натиск


Навярно помните парламентарния дебат, в който един депутат каза, че „вечер под завивките отношенията се изглаждат“, а друг обвини либерализма и „джендър идеологията“, че подкопават устоите на православното семейство и дават път на домашното насилие. Трети представители на властта видяха феминистка заплаха за патриархалните нрави, а четвърти искаха да докажат най-вече в социалните мрежи, че няма нищо лошо във „възпитателния бой“, особено когато жените “гонят с тигана” мъжете си.

Всичко това направи така, че насилниците да получават своеобразна индулгенция, дори от най-висшата трибуна в държавата, и да продължават да мислят, че имат право да унижават и бият. Побоите и смъртните случаи също продължиха. На всеки две седмици една жена е убивана от своя съпруг или партньор през 2018-а година. Това са фактите, възмутителни сами по себе си.

Иначе, преувеличението “всички мъже са виновни, защото бият жените си” беше една от опорните точки на кампанията против Истанбулската конвенция. Нейното безпрецедентно за ЕС отхвърляне бе замаскирано с промени в Наказателния кодекс, според които психическият тормоз се наказва с 5 години затвор, а наказанията се предвижда да станат по-строги.

Разбира се, не е вярно, че българите до един са насилници.

Протестът вчера доказа това. Не е вярно и че агресията се извършва единствено и само от мъже спрямо техните съпруги, приятелки, а понякога и дъщери.

Исканията на протеста са разумно насочени и към двете страни на домашното насилие, преди то да се случи – превенция, психологическа подкрепа, обучение на децата в ранна възраст към ненасилие и мирно решаване на конфликтите. Добра е идеята да се води регистър или статистическата информация за домашното насилие, за жертвите и агресорите.

Затова и вчерашното събиране не е протест, а е част от процес.


Засега системата работи на принципа „сред дъжд качулка“. Само с промяна в Наказателния кодекс и по-тежки санкции очевидно няма да стане. Не и докато голямата част от жертвите се срамуват да признаят за ритниците и се страхуват, че няма къде да отидат. Само 11 кризисни центъра очевидно не са достатъчни. Нито пък една телефонна линия.

Появата на все повече и повече мъже в подкрепа на жените, пострадали от насилие, е положителен знак за уважение и толерантност в отношенията между половете. А единственият шанс за промяна на нагласите са новите поколения, отгледани от равноправни мъже и жени в семейства без агресия.

Автор: Виктория Димова