Красотата иска пари и хич не ми обяснявайте, че ако една жена е красива, няма значение, че е бедна. Да, да, ама не! - както казваше навремето бай Петко Бочаров.

Вярно е, сега можеш да си купиш лак или червило за 1 лев, обаче - има едно голямо обаче, за което смятам да ви разкажа в този материал. И тук не говорим за много пари и за пластични операции. Тук просто искам да ви разкажа защо едни жени винаги ще изглеждат по-добре от други. Без значение какви са природните им дадености. Просто математика. Да, красотата струва пари. Очаквам да ме оборите, но все пак прочетете тези доводи:


Професията, този така важен фактор

Красива и бедна? Възможно е, но само за няколко години. Ако сте след 35 и имате професия, която просто ви съсипва, ако стоите пред компютър по 10 часа на ден (знаете, че светлината и топлината от екрана на мониторите е едни от важните фактори за състаряване на кожата) и ако работите например в сладкарски цех с нощни смени (да, вкусните торти и банички, които хапваме, се правят от едни добри момичета в 3 след полунощ), хич не ми говорете, че красотата ви няма да повехне след 5 години трудов стаж. Работата на бедните жени е трудна. Те взимат малки заплати, които не им стигат за кислородна терапия на лицето и за вкарване на ампули с витамин С под подпухналите им от труд клепачи. Това е истината. Тези достойни жени изкарват парите си с пот на чело и това краде от хубостта им.

За сравнение дамите, които се вживяват като лайф коучове, провеждат ритрийти и се занимават с йога по 7 пъти дневно, изглеждат добре. Да, има и такива. Те обикновено имат стабилни семейства и богати мъже, които да плащат за "кариерата" им, или пък просто - това са едни умни жени, които знаят какво искат от живота си.

Но все пак - нека не забравяме и момичетата, които работят в химическото чистене, ресторантите за бързо хранене или в кварталния супермаркет. Този материал е за тях. Те имат едни 900, 1000 лв. на месец и тези пари не им стигат за хубави дрехи, за почивки, за избелване на зъбите и за маникюр, педикюр и фризьор на всеки две седмици.

Това е проста математика. Без нюанси. Без условности и без превземки. 1000 лв. за 30 дни красота - просто не са достатъчни, особено ако трябва и да се храниш.


Колко струва да си с хубава прическа, с хубав маникюр и с хубави дрехи

Представете си една въображаема случка. Момиче, съсипано от работа и проблеми в службата минава покрай вас с прилична рокля. След нея минава една добре поддържана жена. Избрала си е най-хубавата жълта рокля от щанда. Ухае на новия "Диор", има страхотни кожени сандали (прясно купени от Милано) и ходи бодро. В нея има свежест. Тя се е наспала, отпочинала си е, отива до фитнеса, после за малко до офиса си и след това ще пие вино с приятелки. Тази жена не е особено красива физически. Обаче е слаба, стегната, носи ти усещането за успех и нещо хубаво.

Е, хайде сега ми кажете коя от двете биха пожелали мъжете? Бедното, съсипано от работа офис момиче, или тази с жълтата рокля. Няма да казвам нищо. Само казвам, че хубостта иска пари.

И сега предлагам една проста сметка по бакалски. Ето един примерен месечен бюджет за хубост. Познавам цените в София, затова правя уговорката, че в провинцията е около 30% по-евтино. И така:

*Маникюр - два пъти месечно - 40 лв.

*Педикюр - два пъти месечно - 50 лв.

*Фризьор - 100 лв месечно (поддържане на боя, подстригване и прическа)

*Нова рокля - 70 лв.

*Химическо чистене - 30 лв.

*Грим и козметика - 100 лв.

*Козметични процедури (кола маска и т.н.) - 50 лв.

Колко излиза бюджетът за хубост? Минимумът е 440 лв. Колко от вас ги отделят? Или все гледате да спестите?

Е, аз съм като вас. Рядко успявам да ги дам за красота, защото или трябва да плащам данъка на колата, или трябва да си купя нов бойлер.

Компромисите - пътят към съсипаната красота

В момента, в който ставаш готова да направиш компромис с хубостта си, за да свършиш още нещо в офиса, за да спестиш пари за почивка със семейството или за да останат някакви финанси за сметките, точно в този момент ти казваш едно театрално "Довиждане" на бутиковата си красота.

Да, вярно е, може да се пазарува от секънд хенд, аз самата често влизам там. Купувам кърпи, дрехи за планина, изобщо големи "ценности". Това обаче не означава, че мога да изглеждам добре с дрехи отпреди 10 години. Не казвам, че ще изглеждам зле. Просто момичето с роклята от Милано ще е по-хубаво от мен. Математика. Нищо повече.

А компромисите обикновено започват след 30-те. Появяват се първите бръчки тип "пачи крак" (вземи тия 150 лева за хубав околоочен крем), започваш да усещаш как колагенът изчезва от тялото ти, дупето ти изобщо не е толкова стегнато, колкото преди, талията ти някак се разширява, а иначе ти си си онова младо и красиво момиче на 20, само че плюс 10 години компромиси отгоре.

Имаш си няколко чифта стари обувки с остри върхове от гимназията, две пижами с човечета и дузина стари снимки. Обаче вече ходиш на маникюр веднъж месечно, щото пестиш пари за децата, за мъжа или за нова пералня. Накрая спираш да ходиш на маникюр, стоиш с нелакирани нокти и имаш нужда от 4 хиляди лева, за да си сложиш два импланта на местата, на които наскоро са ти извадили два съсипани кътника.

Защо пиша този текст ли? Защото искам да ви кажа да се борите за парите и за красотата си. Да се борите за по-високи заплати, за да не трябва да избирате между вноската за нов телевизор и педикюра за месеца. Да се стараете да сте добри в професията си. Толкова добри, че да не ви се налага да стоите по 12 часа в офиса. Да се борите, за да се чувствате добре в собствената си кожа. За да можете да си позволите колкото си искате терапии за лице с витамин С. Защото красотата иска пари. Това не го смятате, но е точно така. Не го мислите... а е факт. Стоите скромно в офиса и чакате да дойде първо число, когато ще отворите онлайн банкирането и ще видите дали са ви превели заплатата...

Но сега се запитайте - правите ли компромиси? Ако това е така, не се предавайте. Борете се. Успелите жени имат красиви жълти рокли, защото са се борили и не са се предали. Хубостта е да знаеш какво искаш и да не отстъпваш.

А ти кога за последно си каза: Нищо де, ще си сложа старите дънки, аз и така съм си добре?