Стопанисваме успешно домовете и колите си, грижим се всеотдайно за дрехите и външния си вид, прилежно оформяме прическата си всеки ден, маникюрът ни също е без забележки.

Високите обороти на съвременния свят, в който луксът и печалбата са издигнати в култ и служат за основен социален показател за успех и статут, съзнателно или не подхранваме нарцистичното желание да бъдем повече от другите. Максималисти в материалното и непукисти за всичко останало, което коства вътрешния ни мир и... свобода. Ако, отново улисани в ежедневни грижи и битови проблеми, случайно сте зачели този текст, запитайте се – какво последно дадохте на душата си, как се погрижихте за нея? Тя чака там, свита на кълбо и все така услужливо поема всичко, което допуснете да стигне до нея. Безропотно и тихо.

Представете си една разхвърляна стая, цялата затрупана с всякакви предмети, повечето от тях стари и ненужни. Какво е първото нещо, което бихте направили? Най-вероятно ще се огледате и хубаво ще си представите какво не ви харесва в нея и какво искате да остане. Бъркотията от чувства и хаосът живеят вътре в нас, докато ние самите съберем сериозна доза кураж и решим да създадем нашата реалност по нов начин. Без суетата и дребнотемието на ежедневието. После следва доста работа...

В книгата „Душата на човека“ Ерих Фром, един от най-блестящите мислители в областта на психологията и философията, споделя, че: „... повечето хора се провалят в изкуството на живота не защото са вътрешно лоши или дотам безволеви, че не могат да живеят по-добър живот; те се провалят, защото не се събуждат, не забелязват, че стоят на кръстопът и трябва да решават. Не съзнават кога животът им задава въпрос и кога все още имат алтернативни отговори“.

Вглеждането какво сме складирали в това наше дълбоко интимно пространство не е лесна задача. Повечето неприятни спомени и лоши моменти са замаскирани от самите нас, потиснати и покрити с цветни завеси, които създават илюзорната представа, че „нещото“ вече е преживяно и не ни пречи. Бръкнете по-навътре – там, където не искате да се връщате, за да се изправите лице в лице със себе си, с онова вътрешно „Аз“, което не умее да е фалшиво. Сигурно отдавна знаете какво иска да ви каже, от какво наистина имате нужда. Утешете го, прегърнете го като любяща майка своето дете, извинете му се, нахранете го с любов и внимание. Повярвайте отново в него и го освободете.

Добри стопани ли сме на душата, онази съкровена част от нас, нашата най-уникална и ценна същност, която, за ралика от разума, не можем никога да заблудим и объркаме с мисли. Защото тя просто „знае“... всичко за нас. За това какво сме и какво не сме, но много би ни се искало.

Това не е хейтърска статия за неспособността на съвременната жена да организира и подреди живота си така, както й харесва, а точно обратното – потвърждение, че всяка една от нас има огромен потенциал и може да го направи. Мили дами, съборете преградите, които сами сте си сковали в опитите си да паснете на щампата, която другите очакват от вас. Усмирете претенциите, егото и свръхамбицията да сте блестящи в ролята на „жената, която винаги се справя отлично с всичко“. Защо не нарисувате себе си отново?

Ние, съвременните жени, можем дълго да говорим за своите задължения и забързано ежедневие, деца, работа, задачи, проблеми, скандали с шефа и гаджето/съпруга... За това как трябва да отслабнем още малко, за да се пъхнем в онази хубава червена рокля. Тези разговори си приличат по едно – те винаги се въртят около темата за липсите. Виждайки проблем, ние тенденциозно го центрираме и гравитираме около него – най-сигурният и кратък път до чувството за малоценност. Понякога прекаляваме с драматизма, който влагаме във всичко. И натискаме педала на амбицията до краен предел – на всичко сме готови, за да се почувстваме значими.
Ако загубим себе си и не чуваме какво ни нашепва вътрешния глас, чисто и просто се блокираме. Независимо колко много се стараем. Тогава е възможно извън строя да ни изкара онази лицемерна колежка, която каза еди-какво си, свекървата, която винаги се бърка в несвойствени за нея неща и досажда вкъщи. Липсата на пари и дали това лято ще останат малко за почивка...

Спрете и поемете въздух. Просто така, с наслада, както умеят децата. И се замислете защо сте това, което сте. Има ли нещо, което не споделяте, но последователно правите и се насилвате да го приемете за свое?

Жената е истински красива, когато е в хармония и баланс със себе си. Зад това клише стои голяма доза истина. Помирете се със себе. Приемете се. Само така ще може да продължите свободно по пътя си напред. Вие не сте перфектни, аз не съм перфектна и само, когато обичаме и сме в хармония със себе си постигаме съвършенство.