Автор
Woman.bg

Да се срамуваме ли, ако гледаме филмите на Кевин Спейси и Харви Уайнстийн?

Да се защитават хора, срещу които валят обвинения в малтретиране и изнасилване, може да ви постави в по-неизгодна позиция от самите насилници. Но актрисата Джуди Денч реши сама да се настани на това място в интервю за "Гардиън", подкрепяйки Кевин Спейси и Харви Уайнстийн. Първосигнално може да се усъмните в моралните устои на човек, потупал по рамото потенциални изнасилвачи, но ако прочетем между редовете на скандалните заглавия, ще разберем, че Джуди Денч направи нещо смело. Тя не се държи лицемерно.

Ако се докаже, че Кевин Спейси и Харви Уайнстийн са използвали звездния си статус, за да тормозят десетки известни и не съвсем известни мъже и жени, ще се докаже също, че са били страшно двулични. Харви е ръководел някои от най-големите каузи за защита на жените и заедно с това тайно ги е канел в хотелската си стая, за да им предлага хиляди долари срещу интимен масаж. Кевин Спейси е бил ментор на много изгряващи звезди от театралната сцена, но на тъмно е нападал част от актьорите.

Трябва ли сега да мразим работата им заради срамните тайни, които години наред криеха от целия свят? Никой не може да отрече нечовешкия актьорски талант на Кевин Спейси, два пъти носител на "Оскар", нито феноменалния усет за филми на Харви Уайнстийн, продуцирал „Влюбеният Шекспир”, „Авиаторът”, „Гадни копилета”, „Писък”, поредицата „Страшен филм”. И все пак моралът ни кара да изберем страна и да ги поставим в една от двете графи – добри или лоши хора.

Направим ли го обаче, самите ние ще се превърнем в лицемери. Че какъв да е човекът, който първо се възхищава и митологизира фигура, която дори не е срещал лично, но щом му се отдаде възможност да бъде морален арбитър, не пропуска да бичува и да свали от трона идола, който сам е издигнал. В този случай Джуди Денч избра лоялността пред шанса да порицае липсата на добродетели. Защото това е най-лесно. Сгреши ли някой, е толкова елементарно да посочим грешката му, да му напомним, че е кривнал от правия път и да се дистанцираме, за да не се очерним случайно от неговия пропуск.

По-трудно е да останем верни на приятеля, партньора, роднината, чиято тъмна страна е излязла наяве. Всички имаме тайни, всеки скрито знае, че понякога не спазва моралните ценности на 100 процента. Може да се държи жестоко, да унижава чуждото достойнство, да е зъл, да лъже, манипулира или краде, да поставя личната си изгода преди общото благо. Тези страни се крият, защото се знае, че на светло ще бъдат линчувани. Но ако не обсъждаме искрено проблемите си, попадаме в порочен кръг, повтаряйки една и съща грешка. Оставяйки страховете си под ключ, им позволяваме да растат на спокойствие, докато ни превърнат в чудовище.

Говорим за чисто човешките измерения от постъпките на Харви Уайнстийн, Кевин Спейси, Уди Алън, Майкъл Джексън, за наранените от тях и забравяме, че те също са хора. Издигнали сме ги в култ като някакви божества все едно са икони за нашето възхищение и преклонение. Но те не са някакво имагинерно съвършенство.

Преди няколко години шестима блогъри създадоха страница в Тъмблър, наречена „Вашият любимец е вашият проблем”. Там сериозно се обсъжда манията ни по знаменитости и как не се задоволяваме само с музика, филми и книги, а търсим и пиперливи подробности от живота на автора. Подобно на марките, които харесваме и любимите ни храни, третираме звездите като вещи.

Приемаме техните добри дела за свои добри дела и не им позволяваме дори най-дребните човешки грешки, с които може да разбият илюзиите ни.

А какво става, ако грешките не са толкова малки? Може да зачеркнем цял човешки живот, всичко хубаво, което е направил, защото е имал и слабости. Докато ние се възползваме от привилегиите на анонимността, под прожекторите живеят в паника. Отлично знаят, че всяко тяхно решение е наблюдавано и оценявано от милиарди и ако направят недостатъците си видими, остават без работа, без пари, без приятели, а може би и без семейство.

Много хора ще ви наобиколят, когато сте успешен и малко ще застанат до вас, когато сте опозорен. Джуди Денч обаче избра да подкрепи добрия си приятел Кевин Спейси, който е бил неин гръб след смъртта на съпруга ѝ и ни призова да не прехвърляме канала, ако пуснат филм на Харви Уайнстийн, защото освен евентуален насилник, той е и добър продуцент и ще остави забележима следа в света на изкуството. Финансирал е толкова смислени проекти, пред които не бива да си затваряме очите. А евентуалните сексуални посегателства и на двамата трябва да бъдат решени само от съда.

Големи знаменитости се подредиха на опашка да хвърлят кал по посрамените си колеги и да разказват фрапиращи истории за тяхното безчестно поведение, с които се издадоха, че отдавна са подозирали какво се случва. Никой не е напълно изненадан, но са били мълчаливи съучастници в темата табу за малтретирането в Силиконовата долина. А сега си скубят косите и се отричат от хората, от които са получили работа, пари, слава.

Често мисля колко фалшиви сме всички, уличавайки някого в неетичност. Няма неетични хора, а историята показва, че колкото по-войнствен и запален е поддръжника на дадена кауза, толкова по-вероятно е сам да я нарушава и то по най-страшния възможен начин.

Автор: Антония Руменова