Тя живя достойно, но умря в пробната. Оплете се в метрите коварна тафта, посипана с хиляди пайети. Опита се да вкара тяло на тюлен в рокля за русалка, но се заклещи...подведена от злата продавачка.

Ето това щеше да е моята епитафия. Щяха да я сложат над пердето в злополучната пробна. Молът щеше да е вратата ми към отвъдното. Към един по-добър свят, в който ще съм слаба и като палаво делфинче ще се гмуркам в море от рокли на принцеса.
Слава Богу, оцелях...След като пиша това.

Човек и добре да живее, един ден му се налага да си купи официална рокля...Веднага изключвам случая, в който отиваш на бал - ако си на 18 години, тежиш 45 кила и цялата фамилия стои зад гърба ти с пари и полезни идеи...Но ако си на 44, прибавил си към 45-те кила поне още 20 и на другия ден си на сватба, нещата стоят по друг начин. Особено, ако пазаруваш в 8 часа вечерта на петък срещу събота, уморена от работа и сама като куче. В такива моменти горчиво съжаляваш, че нямаш добра кръстница като Пепеляшка, която да превръща тиквата в каляска, а дрипите - в приказни рокли, обшити със скъпоценни камъни. Но както е известно, приказките са за това, за да ни създават фалшиви очаквания.

Та в петък в 8 часа бродех аз из мола, тъжна и морна като преяло с мокра трева добиче. Всъщност нямах никакво време, защото магията на шопинг терапията приключва точно в 22 часа и ако закъснееш, рискуваш като Пепеляшка да побегнеш на един крак в старите си дънки. Намаленията през юли са ОК, особено ако си размер S или 2XXL - иначе всичко е обрано по закачалките. Та търся аз нещо - хем ефектно, хем изгодно, ама не ми се получава. Никой не е помислил за мен - продавачките на известна гръцка марка ме оферират с флорална рокля, която е по-дълга от нужното поне с 20 см и има нужда от скъсяване. Нямам време - контрирам аз, преглътнала и нелепите къдри, и алените божури. Плюс това съм висока цели 168 см и не искам точно "високи" гърци да ми създават комплекс на трътла с нисък ръст!

Шеметно нахлувам в огромен мултибрандов (обожавам тази дума) магазин с абсолютната увереност, че все в нещо ще се вмъкна. Грешка! Защото привлечена от офертата -50% трябваше да спра, да се огледам и чак тогава да пробвам. Та, питам аз продавачката:

-Извинете, на кой размер от българската номерация отговаря най-голямата ви рокля с размер 8?
-Нещо между M и L? - отговаря ми подлата твар без да се замисли.

Птичето кацна на рамото ми.

Трябва да си призная, че роклята бе компромисна за моя вкус, но като няма нищо друго и ракът е риба...Дълга и права като комин, тясна като кондом и обсипана с пайети като на ромка от пазара за булки в Стара Загора. Взех си номер 8 и хоп - в пробната. Усещах, че радост нахлува в сърцето ми. Като си сложа високите зелени обувки и малката чантичка F.- ех, мечти! Бавно разкопчах ципа и се опитах да се вмъкна отдолу. Усилието беше обречено на провал - все едно да натъпчеш кило кайма в тясна ивайловска капия. Хаха, изсмях се злобно аз. Винаги има начин да влезеш! И смело смених посоката, като пъхнах глава в безкрайния метраж. Бутах, стенах, пъшках, но законите на физиката за неумолими като съдията Пиерлуиджи Колина...Онзи с голата глава.

И чак тогава осъзнах, че обличането на тясна рокля е като паркирането - по-трудно е да излезеш, отколкото да се пъхнеш някое тясно място. С една дума - заседнах. Ни напред, ни назад. Усетих, че сатенът не поддава, тъмно е като в рог, а въздухът ми свършва - паниката го ядеше с бясна скорост. Клаустрофобията е ужасно усещане и който страда от нея, го знае. Защото губиш контрол над тялото си. Умирам! Беше ясно. Бях в тунела. Буквално. Животът ми започна да минава като на лента. Очите ми се напълниха със сълзи, като си представях как сочат с пръст двете ми деца сирачета: "Майка им се задуши в пробната на мола...какъв резил". Не, трябва да се стегна, рекох си аз. Всяка майка се стяга от мисълта за децата. Ще изляза навън и ще потърся помощ. Нищо, че краката ми плачат за епилация, а гащите ми са като на Бриджит Джоунс - огромни и розови. И тогава чух глас: "Поеми последната глътка въздух, останала в тафтата, и се успокой. Седни на пейката и бавно започни да дърпаш. Измъкни се. Можеш."

Е, направих го. Оживях. Излязох от пробната победоносно, а в главата му звучаха фанфари. Хендел и "Алелуя". Рошава и потна, с бърза крачка се запътих към продавачката, за да ѝ направя космическа забивка и да я поваля от злоба.

-Сигурна ли сте, че 8 отговаря на L/M? - изсъсках аз. Щях да умра в пробната!
-Всъщност не съм сигурна...но 6 се води детско...

С това разговорът приключи. На изпроводяк я дарих с оня поглед, с който горгона Медуза е вкаменявала моряците. Всъщност така и изглеждах. Напуснах скорострелно мола с идеята никога повече да не се доверявам на продавачки, да не пазарувам в петък вечер и по-компромисно да подхождам към поканите за сватба. Все пак най-важна е булката, нали? В крайна сметка "притоплих" един зелен гащеризон и, честно казано, бях повече от доволна.

Автор: Кипра Хубенова