Често сами си пречим да се издигнем в кариерата, да реализираме напълно потенциала си. Кои точно предразсъдъци ни ограничават? Експертите по бизнес-тренинг Сали Хелджесън и Маршал Голдсмит знаят какви поведенчески навици ни спъват и как можем да ги променим.

Много жени, запалени по работата си, се смущават, мислейки за кариерата си – и често не си признават, че имат професионални амбиции. Но светът има нужда от амбициозни жени. Защо да не станете една от тях? Това се питат експертите в бизнес-лидерството Сали Хелджесън и Маршал Голдсмит.

Защо жените, които се справят отлично с работата си, не се стремят да станат още по-влиятелни – нали така ще получат повече възможности да променят света към по-добро? Въз основа на опита си като бизнес-треньори Хелджесън и Голдсмит са написали книгата „Ти можеш повече“, в която са описали 12 спиращи кариерния ръст причини.

1. Нежелание да съобщиш за постиженията си.

2. Разчитане, че усилията ти ще бъдат забелязани и възнаградени.

3. Надценяване на професионалната ти компетентност.

4. Изграждане, но не и използване на връзки.

5. Неспособност да използваш подкрепата на съюзници.

6. Спазване на принципа „работата преди кариерата“.

7. Капана на перфекционизма.

8. Болен стремеж да угодиш на другите.

9. Омаловажаване на собствените ти заслуги.

10. Излишни емоционалност, многословност и искреност.

11. „Предъвкване“ на неуспехите.

12. Склонност да се разсейваш.

Нека разгледаме по-подробно трите най-малко очевидни причини.

Надценяване на професионалната компетентност

Мнозина се стараем да усвоим всички тънкости, свързани с работата ни, да станем истински експерти в своята сфера. Това е чудесна стратегия, за да запазиш поста си и… да зациклиш за дълго на него. Ако вашата цел е да се издигнете на по-високо ниво, професионализмът едва ли ще ви помогне.

Задълбаването в професията е като тичане на място – вие вдигате летвата на изискванията към себе си все повече и повече и винаги сте готови да положите повече усилия. Междувременно вашите колеги от мъжки пол избират друг път – те се стараят да си свършат работата достатъчно добре, но повече внимание обръщат на създаването на полезни връзки, опитват се да бъдат забелязани, което ще им помогне да направят крачка напред в кариерата си.

На определен етап от кариерата е добре да обърнете по-малко внимание на компетентността си и да се научите да използвате други видове власт.

Мислете за длъжността си не като за набор от функции, а като за мост, водещ към онова, което следва. Само благодарение на безупречната си работа едва ли ще получите повишение. Причина за повишението обикновено е това, че хората те познават и ти вярват, че можеш да бъдеш полезен на едно по-високо ниво. Колкото по-високо се издигаш, толкова по-маловажно е да знаеш отговора на всички въпроси – и толкова по-важни стават добре поддържаните връзки.

Не можете да бъдете експерт, ако областта на вашата дейност се разширява. Имате все по-малко време да обмисляте детайлите. В резултат на това ви се налага да се доверите на други хора, а те трябва да имат доверие на вас. Това доверие се изгражда при всестранно взаимодействие, а не при задълбаване в подробностите. По-голяма роля играе силата на връзките и познанствата.

Връзките обикновено се изграждат, когато комуникирате вътре в компанията, изпълнявате различни задачи, намирате съюзници и поддържате контакт с тях. Друг тип власт е властта на личния авторитет или харизмата, онази власт, която идва от увереността, която внушавате на околните. Компетентността и връзките ще ви помогнат да си спечелите личен авторитет, но винаги има и още една съставка – умение да се представиш в най-добрата светлина, оригинално мислене, способност да говориш и да слушаш така, че да будиш доверие.

Така че в определен етап на кариерния си ръст е добре да обърнете по-малко внимание на компетентността си и да се научите да използвате другите типове власт – ако сте настроени да станете ръководител на по-висше звено.

Излишни емоционалност, многословност и искреност

Разбира се, както жените, така и мъжете изпитват най-различни емоции на работа. Но според резултати от проучвания дамите по-често проявяват тревога, раздразнение, недоволство или страх. Заради откритото изразяване на негативните емоции жените често биват наричани капризни или „твърде емоционални“.

Важно е да осъзнавате чувствата си и да ги приемате. Но, въпреки това, не си заслужава да се изказвате публично в моментите, когато сте кипнали. Вашето мнение за „кой е виновен“ лесно може да се изопачи. Може да надценявате аргументите си. Може да ви сметнат за обидчиви или неконтролируеми. И със сигурност няма да успеете да прецените правилно реакцията си спрямо необходимите действия за получаване на максимален резултат.

Способността да изпитвате и определяте емоциите си ви дава сила. Реагирайки на това, което изпитвате, вие хабите тази сила напразно. Например, ако изпитвате страх, не е нужно да го потискате, но не си позволявайте плашлива интонация. Запазете уверен тон.

Многословността може да показва неувереност, но често този навик отразява и силните ви страни. Какви точно? Например дарбата да водите откровен разговор и да създавате контакти, да показвате искрена загриженост към другите и да забелязвате важни (и незабележими за останалите) подробности. Ако искате да общувате ефективно, задачата ви е да запазите тези силни страни и да поработите над краткостта на изказване, наблягайки на най-важното.

Склонността към откровени разговори е още един поведенчески модел, който подрива професионалния растеж на жената. Ние често използваме лична информация (включително и признаване на собствените ни слабости) като основно средство за изграждане на приятелски връзки. Това събужда чувство за близост и се възприема като признак на доверие.

Разбира се нищо не налага да се преструвате на такива, каквито не сте. Но безкрайният стремеж към искреността може да се превърне в капан, ако при това се размият границите, които се спазват в повечето фирми и компании.

Спазване на принципа „работата преди кариерата“

Много талантливи и трудолюбиви жени, издигайки се бързо до определено ниво в кариерата, се спират дотам. Те често се осланят на рационализацията, подчертавайки, че в настоящата им работа са доволни от много неща – например удобно им е да познават от години колегите и партньорите си, приятно им е да използват създадените си навици. Но дълбоко душата си са недоволни. Налага им се да наблюдават как колеги, постъпили на работа заедно с тях, се издигат и ги изпреварват.

Разбира се, вие може много да харесвате работата си, може тя да ви пасва идеално и това да обяснява нежеланието ви да предприемете някакви стъпки. Но все пак твърде дългото пребиваване на една длъжност няма да ви помогне да се чувствате удовлетворени и самоуважаващи се в дългосрочен пран. Зациклянето на едно място подрива способността ви да влияете на резултата и не се отразява добре на заплатата ви.

Защо в тази задънена улица често попадат именно жени? Може би още не сте решили с какво наистина ви се занимава и вашата неувереност блокира способността ви да действате. Или пък темпераментът ви не ви прави склонни да рискувате. Но според авторите най-разпространената причина жените да поставят работата преди кариерата е една от най-големите им добродетели – лоялността.

Редица проучвания потвърждават, че именно заради лоялността си към прекия си началник и екипа жените много по-дълго от мъжете се задържат на едно работно място. Но тази добродетел лесно може да ви вкара в клопка. В стремежа си да останете лоялни, вие може да пренебрегнете бъдещето си, да пожертвате амбициите си и да продадете твърде евтино своите умения и потенциал.

Какво да направите ли? Научете се да изграждате връзки с началството и външните партньори – тези отношения ще ви помогнат за по-нататъшно напредване в кариерата. Оценявайте ползата от работата си не само по това, доколко я харесвате и доколко ви ценят, но и по това, доколко тази работа помага за дългосрочните ви интереси. Например да ви помага да разкриете пълноценно уменията си и да ви осигури доход, с който да водите хубав живот.

Разбира се вие може да имате различна представа за личния си интерес. Възможно е да цените времето си повече от парите. Или пък за вас да няма нищо по-ценно от минутите, които прекарвате със семейството си. Може да се стремите към кариера, съпроводена от редица други задачи или откриваща възможност за пътешествия. Какъвто и да е случаят, преди всичко трябва да разберете какво ви вдъхновява и да действате според своите лични цели и ценности.

За авторите:

Сали Хелджесън

Бизнес-консултант, лектор, специалист по женско лидерство, автор на международни програми за лидерство в корпорации.

Маршал Голдсмит

Личностен треньор, идеолог на лидерството, неведнъж е бил наричан „най-добър бизнес-треньор“. Книгите му „Triggers“ и „What Got You Here Won’t Get You There“ са сред Топ 100 на най-добрите издания за лидерството и успеха в Amazon.com.