Ето, аз идвам крехък в детската градина. Научи ме да се отделям за малко от майка си. Подкрепи ръчичките ми да се облека, да се нахраня. Крачетата – да заиграят на непознатото място и чак да затанцуват на тържества. Разкажи ми приказки, направи ми куклен театър. Научи ме да живея с другите деца. Различни са другите деца, за да стана аз по-можещ, по- богат.

Избърши сополите ми, госпожо! Отвори прозореца, горещо ми е. Облечи ми тениска. Нарежи ми кюфтето, не мога да го ям така. Разлях този айрян, дай ми друг. Другарчето изяде повече хляб от мен. Онзи не слуша. Този ме дразни. Моята рисунка е по-хубава. Той ближе лепилото. Тя ми смачка листчето. Те разсипаха моливите. Не трябва така, госпожо!

Всички искат емпатия, грижа, имат нужда от обичане! После – дребна математика, после – дума по дума – речник, чуто- нечуто напътствие, игра, свобода, прояви на наученото. После разпознаване на животни и растения, наши празници, професии на майките и татковците, добро и лошо, аз и ти, аз и те, ние, малки умчета и радост. Трябва да има радост в детството.

Люцканова се наричаше учителката ми в детската градина. Човек с присъствие. Аз, детето, не бях особено артистична и никак напориста. Избираха ме за разказвача. В тържеството другите деца играеха роли, а аз говорех отстрани. Думи, които да свържат и да покажат ролите. След много, много години Люцканова ми каза: Стани детски учител, можеш.

Цончева се наричаше учителката ми в първи клас. Запомнила съм я в бели дрехи и усмивка. Обичах я. Още искам да я срещна. В трети клас тя ми каза, че имам способност за писане. Извика ме насаме, както се говори с възрастен. Мисля си, че съм я чула.

Иванова се наричаше учителката ми в осми клас. По литература ми писа срочна оценка 5. Благодаря и за изискването.

Какво е да си учител? Да се изправиш като можещ, по-можещ, знаещ и по-научен, добър и възпитаващ. Да изпиташ оценката на 25 погледа. Да извикаш одобрението на 25 умчета. Да търсиш отклик от 25 сърца. Патетично ли ви звучи? При нас има дори непресторен патос!


Имало едно време двама братя, които се наричали Кирил и Методий. Те били монаси, отдадени, гениални, свети – и всичко е вярно. Написали азбука, превели книги, превели хора напред, създали бъдеще – и всичко е вярно. Първоучители, първоможещи, първознаещи, първоизпровождащи напред. Св. Св. Кирил и Методий са небесни, а наш дял е да познаем и обичаме делата и земята им. Защото и светците имат нужда от нас – днешните учители, днешните майки и татковци. И днешните деца, които чуто или нечуто викат: Обичам, обичам. Научи ме да живея, научи ме да бъда.