През последните години се изписаха тонове материали, посветени на новото поколение, което расте, обградено от модерни технологии. Наричахме ги децата-индиго, кристални и какво ли още не. И ето че вчера, ден преди празника на детето, десет момичета, събрали се в социалните мрежи, нападнаха, за да пребият своя връстничка. Смелата им постъпка е била документирана от младеж, който е направил видео.
Подобни случаи въобще не са рядкост. И не само у нас. Има ги в цял свят. Но си струва да си зададем въпроса какво ги провокира и дали не бихме могли да ги предотвратим. Защото насилието няма място в живота ни под каквато и да е форма. Още повече – насилието над деца.
Специалистите, които се занимават с човешкото поведение и психология, обичат да казват, че всичко се корени в детството. И с годините съм все по-склонна да се съглася с тях. Защото и аз сега имам дете, наблюдавам как расте, как средата му влияе, как му влияят контактите с другите деца, какви са реакциите.
Имам приятелка, която отглежда сина си сама. Опитва се да му обърне нужното внимание, но това е доста трудно, когато едновременно с това трябва и да приготви вечеря, да изчисти и подреди дома, да ходи на работа. Тя няма помощ от баба или дядо, а бащата се включва епизодично в грижите за малкия. И в общи линии расте основно в компанията на мама. А тя от една страна няма много време, от друга се опитва да го наказва и възпитава, а от трета – компенсира липсата на внимание с глезене. И ефектът е поразителен. Момчето расте доста агресивно на моменти, не само към майка си, но и към другите деца. Обича да използва „лоши” думички, да обижда, да прави напук. Да, сигурно е въпрос на протест, опит за привличане на внимание, но работата с него вече излиза извън възможностите на неговата майка. Т.е. трябва да се намесят специалистите.
Казвам това не за да оправдая момичетата, нападнали своята връстничка. А за да си дадем сметка, че децата ни имат нужда от внимание. Не само от топла храна, дом, учебници и нови дрехи. Но и от любов и от време, което да прекарваме с тях. На 100 процента. Без да държим в ръце телефона или таблета, без да бъркаме манджа или да следим мача по телевизията. Те имат нужда да бъдат изслушвани без ирония и усмивка, да усещат, че това, което мислят и правят е важно, да знаят, че ги подкрепяме.
Иначе те намират начин да се справят с липсата на внимание. Но те често са доста болезнени – не само за тях, но и за околните. Обикновено децата, които растат без достатъчно грижа и внимание стават агресивни, лоши, невъзпитани. Те създават свой измислен свят, често базиран само на общуване в социалните мрежи, в който искат да бъдат „шефове”, да командват парада. Прикриват болката си зад юмруци и обиди към околните.
А ние, които все нямаме време, трябва да спрем и да се замислим. Да се опитаме да им помогнем. И ако не можем да върнем нещата в правилния път от раз, да положим усилия да се върнем в живота им, за да могат те от своя страна да не провалят своя.
Защото аз все си мисля, че няма лоши деца. А вие?