Историците я наричат "българската Елинор Рузвелт". Тя е първата дама на Княжеството и най-вярната съпруга, която историята познава. Но Екатерина Каравелова не е просто жена на мъжа си – Петко Каравелов (един от строителите на съвременна България, три пъти министър-председател и активен политик в най-бурните години – след Освобождението), а нещо много повече.

С всеотдайната си подкрепа спрямо неговата политическа дейност, но и със своята обществена ангажираност, най-вече в създаването на българското женско движение, Екатерина Каравелова оставя светла диря в историческата ни и културна памет. Повод да си спомним за нейната личност днес е годишнината от смъртта й - 75.

Родената в Русе девойка завършва IV Московска женска гимназия в Москва, след което се завръща в родния си град и започва да преподава на девическите класове в града. Един от най-интересните и пикантни моменти от личния ѝ живот е свързан с първата ѝ брачна нощ, резултат на пуританското ѝ възпитание, характерно за тогавашната епоха. Но първо да проследим пътя до нея...

Ухажването

За да си осигури средства за следване в Петербург, младата Каравелова пригажда стая в дома си, където обучава дечурлига по всички училищни предмети, включително по руски, немски и френски. Годината е 1878-а. Година по-късно Екатерина вече е главна учителка на девическите класове в родния си град.

Точно по това време в дунавския град се установява болният вече Любен Каравелов. Брат му, тогава видински вицегубернатор, Петко Каравелов, редовно идва на посещение при брат си. Всеки път, когато го прави, не пропуска да навести Екатерина. Познава я от Русия, където е завършил историко-филологически факултет. От онези дни насетне той е влюбен в момичето и нито за миг не пропуска момент да я види и да ѝ покаже, че не е безразличен към нея. За Екатерина 17 години по-възрастният мъж е „удивителен събеседник, интересен, разнообразен, с неизчерпаем избор на теми“, както по-късно ще признае самата тя в мемоарите си.

Петко Каравелов

Когато обаче той ѝ разкрива чувствата си и ѝ предлага брак, тя е желязна. Отказът ѝ е непреклонен, а причината за него – желанието ѝ да завърши Медицинската академия в Петербург. Петко обаче не е от мъжете, които лесно се отказват. Следва второто му предложение, което се случва точно в деня на погребението на брат му Любен. Този път тя ще отхвърли предложението му още по-рязко и грубо. Каравелов обаче също е упорит. И най-вече - умее да чака. Любовта му към Екатерина е безгранична и той няма да се откаже от нея. Дълбоко в сърцето си той знае, че Екатерина е неговата жена. Година по-късно търпението му е възнаградено.

Първата брачна нощ

Една вечер, „не помня как“ , ще признае Каравелова, той ще изтръгне съгласието ѝ „да му стане съпруга, другарка“ в перипетиите на бурния политически живот. Едно обаче не може да скрие Екатерина. Тя не се омъжва по любов, любовта у нея, както ще сподели по-късно тя, се заражда едва след появата на бял свят на първата ѝ дъщеря – Рада, която умира на 3-годишна възраст. До онзи момент обаче тя вярва, че сключвайки брак с този изключителен за страната ерудит, би могла да помогне на отечеството си. Истината е, че физическата страна на брака ѝ е непозната, дори беглите милувки по време на годежния период я смущават и тя ги отбягва. Това, което я привлича към Каравелов, е неговата пламенна обвързаност с политически идеи, които трябва да дадат на България възможност за бързо развитие.

На сватбата си с Петко Екатерина е толкова равнодушна, че отказва дори да си ушие сватбена рокля. Първата брачна нощ така и не се състои. Тя отпраща мъжа си в другата стая, докато се съблече. Когато той се връща при нея, тя е увита като в пашкул. Ето как описва самата Каравелова опита на съпруга ѝ за интимна близост с нея в същата нощ: „Когато той по бели дрехи пристъпи към леглото ми, аз с такъв ужас го изгледах, щото той едва докосна хладни устни до страната и челото ми и с едва чути думи: “Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка!“, покорно се оттегли към леглото си на противоположния край на голяма стая.“

Цял месец Екатерина държи далеч от себе си съпруга си. Именно неговото огромно търпение към непробуденото ѝ желание за интимни ласки я впечатлява дълбоко и някак успява да разпука леда в сърцето ѝ. „За мене актът не бе наслада, както отпосле съм чувала от много жени, а отвратително насилие“, ще сподели след време Каравелова. Едва след първото раждане любовта в душата ѝ към този „удивителен мъж“ ще се разпали с цялата си енергия. До края на живота си Каравелова ще остане вярна любима и най-предана другарка на съпруга си.

Вярност до гроб

Любопитен факт от живота на Екатерина е негативното ѝ отношението към хората с по-освободен и разюздан любовен живот. След като случайно чува как Стамболов коментира пред приятели сексуалните си завоевания, тя го възненавижда докрай и осъжда с думите: „извратеност на необузданата си страстна природа“.

Ще минат години. Крехката и непокорна девойка, възпитана в пуритански дух, ще стане красива млада жена, ще изгуби първото си дете, ще роди още две (Виола и Лора), които ще ѝ донесат и радост, но и мъка. Самите те ще се окажат един ден жертва на властния характер на майка си и на непрестанния контрол, който тя ще упражнява над децата си в един или друг период от техния живот.

В същото време ще се превърне в най-добрия сътрудник на съпруга си, който четири пъти ще стане министър-председател на България. Ще лежи няколко пъти в затвора, бидейки жертва на политически страсти и домогвания до властта. Екатерина обаче няма да го изостави нито за миг. До края на живота си, макар и с побелели коси и посърнал от тегобите и ударите на живота поглед, той ще я нарича "девочка моя", а нейната любов ще издържи всички превратности на съдбата.

Останала вдовица на 43 години и все още съхранила от магията на младежкия си плам, тя с възмущение ще отхвърля всяко предложение за брак, оставяйки вярна на покойния си любим до гроб.

Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 г. и е погребана по личното разпореждане на Георги Димитров при съпруга си Петко Каравелов. Гробът се намира при апсидата на православния храм „Свети Седмочисленици“ (бившата така наречена Черна джамия).

Името на Екатерина Каравелова носят дружества, улици, училища, читалища в редица населени места в България и в чужбина, както и морският нос Екатерина Каравелова в Антарктика.

Четете още: Фаталните жени на България: Лора Каравелова, която обичаше Яворов до смърт