Емили Дикинсън: Лесбийка, самотница и странна птица

На днешната дата през 1886 година от този свят си отива една от най-великите американски поетеси - Емили Дикинсън. Тя е не само талантлив творец, но и изключително интригуваща личност.
Ще се убедите сами в това със следващите редове, където са поместени любопитни факти за нейния живот:

* През 1869 година тя открито заявява: "Не пресичам границите на бащините си земи, за да отида в която и да е къща или град." Тя следва този свой възглед до края на дните си.

* Тя поддържа връзките си с приятели и роднини само чрез писма и картички. Въпреки това играе ролята на щастлива домакиня - пече хляб, грижи се за оранжерията и градината, както и за прикованата си на легло майка. 

* Когато съседите на Дикинсън я наричат "талантлива, но странна", те имат нещо предвид. Все повече се налага подозрението, че обичаната американска поетеса, останала стара мома, вероятно е била лесбийка.

* Дикинсън никога не се отказва от отшелническия си начин на живот - дори и на смъртния си одър. След като ѝ поставят диагнозата хроничен нефрит, тя позволява на лекаря да я преглежда само през едва открехната врата.

* Великата поетеса явно предчувства скорошната си кончина. Малко преди да почине, тя драсва кратка бележка на братовчедите си Луиз и Франсис Норкрос. "Малки братовчеди, гласи бележката, призованата съм обратно. Емили." Тези прощални думи са изписани и на надгробния ѝ камък.

За да почетем паметта ѝ, обръщаме поглед към едни от най-запомнящите ѝ се стихове:

Диви нощи - диви нощи!
Ако бях с тебе тук -
дивите нощи щяха
да бъдат нашия лукс!

Вятърът е безсмислен.
В пристанището съм аз.
Свършено е с компаса -
и стария атлас!

Веслата насред рая -
ах, какво море...
Да можех - тая вечер -
да се закотвя в теб!

* * *

Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с досада -
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам -
с пръсти ще ги броя -
докато паднат пръстите -
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд -
бих захвърлила живота си -
като люспа на път.

Но без да разбирам времето,
то ме боде - със бяс -
една оса прокълната- сама се жиля аз.

* * *

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.