Ако и ти си от тези момичета, които имат хубава връзка, страхотна кариера, гардероб, пълен с приказни дрехи, снимки от Малдивите във Фейсбук и мега яките приятелки, с които често се виждате да пиете вино, значи си точно като мен. Пиша това писмо, за да ти кажа, че знам за твоите тайни болки и не си сама. Защото знам, че колкото и щастлива да изглеждаш отстрани, дълбоко в душата си, когато свалиш дрехите и маските си, ти си самотна, тъжна и объркана. И вечно чакаш нещо да се случи в живота ти, а то сякаш никога не се сбъдва. И постоянно си казваш, скоро нещата ще са различни, а сезон след сезон се събуждаш все същата сутрин - търсеща хармония, спокойствие и нова работа, в която да има повече щастие и по-малко стрес. И това продължава в живота ти от години, а ти винаги си казваш, че всичко е наред, всичко ще се оправи и лятото ще имаш време да си починеш. А годините минават и усещаш как вече имаш торбички под очите, кожата ти е доста по-отпусната и онези секси бикини, с които навремето се гордееше вече просто не ти стоят добре...

И проблемът изобщо не е в тях, защото вече си разбрала, че интимността не е в бельото, а в способността да останеш себе си докрай. Въпреки светнатата лампа, въпреки несъвършенствата и въпреки думите, които вероятно някога, някой ти е казал, за да те нарани.

Ако и ти си от момичетата, които имат чувството че имат всичко, ако и ти вече се разхождаш в МОЛ-а, но нямаш съществена нужда от нищо и просто разглеждаш с празен поглед витрините, значи си точно като мен.

Пиша ти това писмо, защото искам да ти кажа, че знам какво ти е. И искам да ти помогна. Искам да ти разкажа как се справих аз с моята тъга и с безизходицата, в която се намираха чувствата ми само допреди година.

И така всичко започна, когото реших, че просто ще правя нещата които харесвам. Само тях. И няма да ме е страх - че ще ме уволнят, че любимият ми мъж вече няма да ме обича, че ще надебелея и ще погрознея. Изгоних страха. Но...

Всъщност първо се предадох.

Изпаднах в истинска агония, уплаших се, че всичко, което съм градила толкова години ще рухне, че всички ще видят, че съм слаба и тъжна. Оставих се на тия емоции достатъчно дълго, че да събера смелост да се събудя една сутрин и да си кажа - виж, животът е един филм. Настани се удобно, вземи едни пуканки и гледай какво ще стане. Забраних си емоциите. Оставих се на режисьора, наречен съдба, да ръководи сцените. Потопих се в това приказно кино, пред което има плакат с надпис "Щастливият живот на една смела жена" и останах възхитена от сагата.

Няма да те лъжа - не беше лесно. В началото, в дните в които постоянно си повтарях давай - ти си силна, бях истински отчаяна. Съжалявах, че изобщо съм започнала да мисля по нов начин. Исках комфорта на стария си живот.

Пиша ти това писмо, защото знам, че и ти се въртиш в кръговрата на материалното щастие. Че и ти искаш по-хубава кола, няколко апартамента и дете. Обаче - повярвай ми, след като ги получиш, както се случи с мен, ще останеш сама и тъжна вечер. Независимо с кого заспиваш. Независимо до кого се събуждаш... Защото един ден ще разбереш, че искаш нещо повече.

И то е спокойствието и хармонията, които винаги така грубо си пренебрегвала в преследване на любовта, кариерата, парите и щастието. Днес пиша до теб, за да те попитам - щастлива ли си с всичките си скъпи дрехи, чанти и обувки или би ли ги заменила веднага за един живот с по-бавен ритъм?

Ако отговорът е да - добре дошла в клуба на щастливите жени. Ако отговорът е не - имам едни последен съвет към теб.

Дай си малко време само за себе си. Пробвай с 5 минути медитация на ден. Опитай някоя добра хранителна добавка на изцяло билкова основа, за възстановяване на равновесието в емоциите ти. Аз заложих на Bland - супер ефикасно се оказа.

Може би съм си внушила, че тези билки ще ми помогнат, а може би наистина в силата на естествените съставки се крие тайната на успеха на Bland, но повярвай ми - мен ме спаси.

Вярвам, че ще спаси и теб!