"Аз съм 40-годишна самотна майка. Бях с бащата на детето ми в продължение на десет години, но го оставих преди 11 месеца.

Тръгнах си не заради някого друг. Нямах и намерение да започвам нови отношения, да имам романтична връзка, но ето, че само шест месеца след раздялата с бащата на сина ми се влюбих.

Проблемът е, че новият ми приятел е от Испания и в последно време усилено говори за прибиране в родината си. Малко, след като започнахме да се виждаме, майка му почина и на неговите плещи пада да се грижи за болния си баща в Испания. Също така се промени обстановката в офиса му и най-вероятно след шест месеца вече няма да има работа.

Поради отговорността към баща си и случващото се на работното му място той споделя, че вече не вижда бъдещето си в Англия. Всеки път, когато започне разговор за бъдещето и вероятността да замине обратно в Испания, силно се разстройвам. Мисълта да го загубя ме ужасява.

Не бих могла да замина с него в Испания, защото бившият ми би превърнал извеждането на сина ни извън граница в мисия невъзможна. А и го разбирам – като родител аз самата бих желала детето да завърши образованието си в Англия. Имаме може би около година, докато приятелят ми да трябва окончателно да реши дали заминава за родината си, или не. Ако след тези дванайсет месеца той реши да напусне Острова, се притеснявам, че ще ми е много трудно. Може би е по-добре да се разделя с него още сега, защото тогава, след година, ще съм още по-емоционално обвързана и ще ми е още по-трудно. Но пък от друга страна – не искам да губя тази една година, която мога да бъда щастлива с него", споделя отчаяна 40-годишна дама.

Жената се обръща към водещ психолог на Острова и извежда на преден план въпрос, вълнуващ редица двойки – възможна ли е връзката от разстояние. Или подобен тип отношения са обречени на провал и по-добре да се прекратят отрано, за да не си губят времето и двете страни.

"Писмото ти силно ме натъжи. Съчувствам ти с цялото си сърце.

Започвам оттам, че човек не решава кога и в кого да се влюби. Щом с този мъж сте заедно, има причина. Ти си на 40, самотна майка и срещаш човек, с който си пасвате. Замисляш ли се, че това може да е твоят шанс за щастие в личен план?

Приятелят ти има морален дълг към баща си. Въпрос на чест и отговорност е той да се погрижи за родителя си. А ти искаш морален и отговорен партньор, нали? Затова не го съди, че иска да се върне, за да изпълни дълга си, а се радвай, че е човек, зачитащ основните ценности.

А относно разстоянието... То не е причина за раздяла. Хората не се разделят заради километрите, които ги делят, просто километрите ясно очертават различията между двамата. И всъщност именно разминаването в характерите и въприятията ги разделят, а не друго. Ако мислиш, че сте един за друг, седнете заедно и спокойно обсъдете ситуация. Изгответе план за действие.

Но преди всичко – спри да си негативна. Ако драматизираш, негативна си и отказваш да коментирате ситуацията, единственото, което ще постигнеш, е да правалиш енергията във връзката си и да го отблъснеш от себе си.
И е напълно безсмислено да прекратяваш връзката си отсега, за да си предотвратиш бъдещо по-голямо страдание. Ако сложиш точка на този етап, единственото, което ще постигнеш, е да се чудиш след време – дали не си сгрешила, дали не е можело тези отношения да прераснат в любов за цял живот.

Може, отсега ти го казвам. И има много начини да накарате ситуацията да сработи – единият месец ще пътуваш ти до Испания, следващия той до Англия.

Но най-основният ми съвет е не мисли за далечното бъдеще. Живей в настоящето. Бъди с този човек и се наслаждавай на времето с него.

За тази една година, може да се променят много неща покрай вас. Може да стигнеш до заключението, че не сте един за друг. Но ако след една година все още искате да сте двойка, от вас зависи отношенията ви да сработят.

Прави ми впечатление негативният тон на писмото ти. Не пилей енергията в мисли как връзката ви не би просъществувала. Ако имаш подобна нагласа, нормално е любовта ви да не издържи на изпитанието, пред което е поставена", отговаря телевизионната водеща и психолог Стеф.