Автор
Веселина Петрова

Истинска история: Какво значение има свободата, ако няма с кого да я споделиш?

Той се появи в живота ми изненадващо, неочаквано. Нямах време да помисля искам ли го ли не. Беше толкова хубаво някой да те поиска истински, сериозно, а не само за удовлетворяване на някакви свои временни желания...

Когато преминеш 40-е, поживявал си си порядъчно и си опитал от почти всичко, което ти се предлага, се чувстваш уморен. Знаеш си цената и повърхностните свалки не могат да спечелят сърцето ти, нито да събудят в него любовен плам. Затова и аз се бях примирила с връзките, които не бяха нищо повече от секссрещи. Работата ми беше натоварена, но печелех добре, имах възможност да пътувам, да се радвам на света около себе си и да се забавлявам! Не е ли това, което търси всеки от нас на определена възраст?

Приятелите и роднините обаче не ме оставяха на мира. Постоянно досаждаха с въпросите кога ще взема да се омъжа, няма ли вече да помисля за деца, докога съм щяла така егоистично да се ветрея насам-натам...

Не им обръщах внимание. Просто не исках да помрачат житейското ми щастие, постигнато след толкова много усилия и труд.
Затова, когато един ден, срещнах него, не се притесних, че прекрасното ми и уравновесено ежедневие може да се промени. Но нали знаете – съдбата винаги ни готви изненади.


Беше различен от останалите мъже

Романтичен, нежен, внимателен, изпълнен с енергия и желание да ми угоди, да ме зарадва, да ме изненада. Не мислеше за себе си, а за мен. Постоянно. И това ми хареса.
Запознахме се на работна среща. Когато тя приключи, той предложи да се видим пак някой ден, но ей така, приятелски. Съгласих се, разбира се. Беше интелигентен мъж, улегнал, имаше какво да си кажа с него. Днес рядко се намират такива. Дори само за приятел. И така срещнахме се. Пихме кафе, ядохме сладкиши. Като в доброто старо време, когато първите гаджета ме канеха по срещи. Беше ми донесъл прекрасен букет от летни цветя. Усмихваше ми се и изчакваше какво ще кажа без да ме прекъсва и без да се прави на важен. Много приятно изживяване. След това ме изпрати до вкъщи. Целуна ме и каза, че не е срещал друга жена като мен досега. Засмях се и се прибрах.

През следващите дни ме затрупа с любовни обаждания и есемеси

Определено беше напорист. За уикенда ме покани да отидем някъде заедно, но запази идеята си в тайна, за да било изненада. Това планиране на събитията, тази грижа е нещото, което напълно ме спечели. Така продължихме да се виждаме. Като гаджета.

Той е музикант. Постоянно има записи, ангажиран е, но когато има няколко свободни минути звъни, за да ме чуе, да ми каже нещо приятно. Чувствах се като принцеса, на която принце поднася света в краката й. И в същото време не бях готова да се разделя със свободата си напълно. Беше ме страх, че той ще иска от мен повече, отколкото мога да му дам. Затова, когато падна на колене пред мен с пръстен в ръка, буквално застинах.

Не очаквах нещата да станат толкова сериозни. Вярно, че той искаше семейство и деца, а не беше първа младост. Същото важеше и за мен. Но положението с ухажването и срещите ме устройваше напълно. А той искаше рязко да направим завой към нещо много по-голямо. Усетил сякаш страха ми, той ме прегърна и каза, че мога да си помисля. Една седмица.


Притесненията ми не промениха неговото поведение

Напротив, той продължи да ме обсипва с любов. Дори, когато реших да му върна пръстена. Просто исках да бъда напълно честна. Сърцето ми не беше готова да каже на 100% „да”. Защо тогава да лъжа човека, предложил ми света? Целунах го и му казах, че много го харесвам, че харесвам това, което се е получило между нас, но все още имам нужда от мъничко време. И той не възрази. Каза, че няма да ме притиска, защото иска да бъдем заедно, докато смъртта ни раздели, а не за месец или година...

Връзката ни продължи все така огнена, споделена и изпълнена със срещи, любов и отдаване. Гледах го как посреща всеки ден с усмивка и усещах надеждата, която хранеше, че аз ще пожелая пръстена, оставен на полицата в хола. Беше щастлив. А аз, въпреки, че нещата се случваха по моя сценарий, усещах някаква липса.

За рождения ден му приготвих изненада


Едно пътуване, за което той отдавна приказваше. Романтично. А вечерта, когато се прибрахме уморени от танците в стаята, го погалих нежно. Той спря ръката ми и затаи дъх. Погледна я. И започна да пищи от радост буквално като 5-годишно дете. Да, там стоеше неговият пръстен. Бях решила да се „дам”. И се чувствах спокойна, щастлива, доволна, пълна.


Какво значение има свободата, когато няма с кого да я споделиш?

Сега съм омъжена жена и това много ми харесва. Защото знам, че човекът до мен наистина иска да остареем заедно. И не съжалявам нито за миг, че се отказах от подредения си предишен живот на свободна жена.