ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Както ви обещахме, днес публикуваме продължението на страхотния текст на Яна Стояна Из доклада на един марсианец, или какво е да откриеш България. Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

Втора записка на марсианеца

До: Главното командване
От: Трети командир на междугалактически крайцер Марс1,
личен код ТМД 1366

Ден 2153 от началото на мисията. Както вече докладвах, имахме някои усложнения. Двамата представители на земното население, които взехме за изследване, категорично отказват да напуснат кораба. Опитахме да им изтрием паметта, не помогна. Според тях дългогодишното им излагане на политически манипулации в страната им, ги е направило неподатливи на внушение. Противно на всякакви инструкции, целият екипаж се привърза към тях и заповедта за анихилирането им бе пренебрегната. Ленчето научи главния готвач да пържи кюфтета и да пълни суджук. Вонята е нетърпима, димът от нещото, наречено „скара” – също.

Бай Милан показа на химика как се вари ракия, и заедно с главния механик използваха части от седми товарен отсек, за да направят апарат, наречен „казан”, за добиването ѝ. Вече месец стоим на орбита и изучаваме различните земни култури, но с българската не можем да се справим. Българите се оказаха корави, жизнени и нищо не е в състояние да ги пречупи. Свикват с всичко. Ленчето нахлу в кухнята, опразни един от контейнерите с хранителни запаси от Венера 5 и го напълни с кръгли топки от растение, което нарече „зеле”. След няколко дни миризмата му достигаше до мостика, а капитанът всеки ден си поръчва „свинско с кисело зеле”. Бай Милан не излиза от машинното отделение. Заедно с инженера и химика „блъскат сантасе” (това е особена игра с хартиени картинки, по която земляните са луди), пият ракия и изучават местните обичаи и езика. Учудващо, но с последното се справят много бързо. Бай Милан има неизчерпаем запас от двусмислени и преки изрази, предимно от ненормативната лексика. Българският език се оказа богат почти колкото нашия. Предвид видимата ни външна прилика, се замислям дали нямаме общ генетичен корен. Вече не ми се гади от ракия, а Ленчето обеща да ни сготви „шкембе чорба”. Това бил местен антидот срещу алкохолно отравяне, което наричат „махмурлук”. Главният механик продължава да бродира гоблени като обсебен. Трети ден не е излизал от каютата си, а бай Милан го замества. Не признава други инструменти, освен чук, тел, пирони, клещи и отвертка, но се справя блестящо. Невероятно, но факт.

Заразата, предизвикана от местните жители, се разпространи по целия кораб и засегна всички членове на екипажа. Обявяваме карантина и изпращаме поредно предупреждение, планетата да се избягва. Аз също съм заразен – българите почнаха да ми харесват, обичам свинско със зеле и всяка сутрин ям шкембе с лют пипер и чесън. За да не заразим останалите, взехме решение да се преселим на планетата и да се жертваме в името на науката. Започнахме евакуация, таймерът за самоунищожение е включен, корабът ще се взриви в орбита след 36 часа. Това е последния ми запис. Капсулата ме чака – на първо време ще живея у бай Милан и Ленчето. Сбогом, братя и се пазете! Не минавайте през Млечния път!