Автор
Woman.bg

Йоанна Българска: Царицата, която показа на политиците какво значи мъжество

Днес отбелязваме рождената дата на голямата, на непонзатата, на вдъхновяващата царица Йоанна. Но коя всъщност е тя?

Произходът ѝ не е български. Дъщеря е на италианския крал Виктор Емануил III от Савойската династия. И въпреки това тя се отказва от рожденото си име заради една единствена и голяма любов - България. Страната, която пленява сърцето ѝ до гроб и заради която тя остава в историята като Царицата на милосърдието. Царицата, за чийто земен път се говори с благоговение и възторг и за която се носят твърдения, че след кончината й светът е обеднял. Нейното име е Йоанна, наречена още Българска.

Джованна Елизабета Антония Романа Мария, принцеса Савойска се появява на бял свят на 13 ноември 1907 г. в двореца Квиринале, където в наши дни е резиденцията на италианския президент.


Принцеса Джованна Савойска като дете, 1910 г.

В жилите ѝ тече славянска кръв. Нейната майка - Елена, е родена като принцеса Петрович-Негош, дъщеря на черногорския княз Никола I. Неслучайно един ден най-чаровната царица на Европа, както я наричат, ще се върне обратно към точно тези корени.

През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна и децата ѝ - Симеон и Мария Луиза, са екстрадирани от България, но ние ще запомним тази забележителна жена с огромната ѝ благотворителна дейност, със смелото ѝ поведение по време на бомбардировките над София, които ще накарат министър-председателят Константин Муравиев да възкликне:

"Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици какво значи мъжество - царицата."

За да се убедите в нейната безгранична любов към българския народ, в неустрашимостта на сърцето ѝ ви разкриваме някои интересни факти от нейния живот:



Наричат я Джо - заради истинското ѝ име - Джованна Савойска. След брака си с цар Борис III тя с охота променя името си в православния му вариант - Йоанна. Венчавката се състои в папската базилика в град Асизи по католически ритуал, на 25 октомври 1930 г. На 31 октомври бракът е благословен и с православна церемония.

Тя е със солидно образование - литература, история, латински, изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармония. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Джо пленява бъдещия си съпруг с неподражаемото си чувство за хумор, с непринуденото си мило поведение, с добротата, бликаща от очите ѝ, с чистотата на сърцето си.

След срещатата си с 13 години по-младата от него Джованна Борис заявява, че никога няма да се ожени, ако не е за нея.

Отдадена на българския народ

Царица Йоанна развива активна благотворителна дейност - построява болници и сиропиталища, в това число днешната университетска болница, която носи нейното име. Съдейства за издаването на паспорти и заминаването на български евреи, които са преследвани под германски натиск. Нейната сестра принцеса Матилда в Италия също развива активна дейност в защита на евреите, за което е изпратена в концлагер, където умира.

Младата българска царица не спира нито за миг да раздава с цялото си сърце и душа обичта и предаността към нуждаещите се, болните и страдащите. През 1932 г. откупува от банкера Атанас Буров 22 дка земя, намираща се в покрайнините на града. На това място започва грандиозния строеж на първата българска болница по европейски стандарти. Сградата е завършена през 1935 г., а освещаването е на следващата година. Разходите по построяването ѝ, вътрешното ѝ обзавеждане и специализирано оборудване са лично дарение на царицата. През 1938 г. тя дооформя благотворителния акт, като дарява болницата. В годините на комунистическия режим болницата е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 г. възстановява името на своя патрон "Царица Йоанна".


Царица Йоанна, цар Борис III и двете им деца - Мария Луиза и Симеон II

След преврата на 9 септември 1944 г. животът на царското семейство се променя завинаги. Още същата нощ са отстранени и арестувани регентите на малолетния цар, започват репресии в обстановката на страх и гонения. Царицата е подложена на непрестанен натиск, прислугата веднага е подменена. Новосформираната народна милиция многократно прави обиски в двореца. Съществува реална опасност царското семейство да стане жертва на инцидент. Въпреки това Йоанна пътува из България без охрана и казва:

"Аз съм царица и моята защита е българският народ."

В мемоарите си Йоанна пише:

"... Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от "Кървавия четвъртък". Бях сама, с две деца, на 29 години. Вече нямаха значение доводите за моя живот, а средствата да спася техния. Един от регентите беше дошъл да ми държи следната реч: "Вие можеше да бъдете доволна...". "От какво?". "Че не Ви убиха"..." (Из мемоарната книга "Спомени" Царица Йоанна през 1964 година. Биографичната творба излиза у нас през 1991 г.).

Дори трагичната смърт на цар Борис III, която настъпва, когато той е на едва 49 години, няма да промени отношението на българите към тяхната любима царица. Дори напротив - те ще я обикнат още по-силно, а в сърцата им ще остане като Царицата на милосърдието.

Портрет на царица Йоанна

Йоанна Българска си отива от този свят на 26 февруари, 2000 г., на 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада - в църквата "Св. Франциск" в Асизи, където е венчана за единствената си голяма любов - Цар Борис III.

Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за миг, че е била "отдадена като италианка и че е обичала като българка. По мъжки. До самия край."